onlymysoul

Няма заглавие..

2011-05-26T11:36:00.004+03:00

Чух музика
и кръвта течеше по гърлото ми,
струните раздрани вибрираха,
вятърът свиреше в червата ми,
веждите се извиваха от напрежение и учудване,
слънцето се вмести в главата ми,
очите пулсираха в белите орбити
и не виждаха нищо освен звуци,
докато тъпанчетата ми
с гръм се разпукаха,
просвири в клетките нахлулата музика,
а после усетих как се разхвърчаха атомите,
и ме нямаше вече на едно място,
за да ви разкажа...

1976, Данила Стоянова

.........животът.......

2011-03-13T16:17:00.003+02:00

ЖИВОТЪТ Е КРАТЪК
Михаил Жванецки

Животът е кратък. И трябва да можеш.
Трябва да можеш да си тръгнеш, когато
филмът е лош. Да захвърлиш лошата
книга. Да си тръгнеш от лошия човек. Те
са много - нещата, които не можеш да
захвърлиш. Дори от посредственост да си
тръгнеш. Много са. Времето е по-скъпо.
По-добре да се наспиш. По-добре да хапнеш.
По-добре да погледаш огън, дете, жена, вода.
Музиката стана враг на човека. Музиката
се натрапва, пъха се в ушите. През
стените. През тавана. През пода.
Вдишваш музиката и ударите на
синтезаторите. Ниските удрят в гърдите,
високите вибрират в пломбите.
Представлението не е толкова нагло, но
от него също не можеш да си тръгнеш.
Шъткат ти. Възмущават се. Спъват те.
Харесва им.
Компютърът е прилепчив, свети като
привидение, призовава като търговка на
пазара. Ровиш, търсиш, търсиш. Е,
намираш нещо, опитваш се да го
приспособиш, изхвърляш, отново ровиш,
намериш нещо, въртиш го в главата си,
въртиш-въртиш и го изхвърлиш. Общи
мисли. Общи приказки.
Не! Животът е кратък.
И само книгата е деликатна. Взимаш я
от етажерката. Прелистваш. Оставяш. В нея
няма наглост. Тя не прониква в тебе.
Стои си на етажерката, мълчи, чака кога
ще я вземат две топли ръце. И тя ще се
отвори. Ако беше така и с хората. Много
сме. Не можеш всички да прелистиш.
Дори един не можеш. Дори своя човек не
можеш. Себе си дори.
Животът е кратък. Нещо ще се отвори
само. За нещо ще установиш правило. За
останалото няма време. Законът е един:
тръгваш си. Захвърляш. Бягаш. Затваряш
или не отваряш! За да не му дадеш мига,
предназначен за друг.

Прегръдката

2011-01-21T14:05:00.021+02:00

Човек има нужда от 4 прегръдки дневно, за да оцелее, от 8 - за да бъде психически здрав и от 16 - за да израства. Докосването действа благотворно не само върху “получателя”, но и върху този, който го “дарява”. Една топла прегръдка може да направи чудеса. Но дали получаваме достатъчно ласки? Определено не. Направено е едно любопитно изследване: посетени са кафенета в различни точки по света с цел да се установи колко пъти двойките, седящи вътре, се докосват. В Пуерто Рико контактите били 180 на час, в Париж - 110, а във Флорида - 2. В Щатите има организация, която изследва предимствата на докосването. Там са открили, че то помага за редуциране на стреса.

Днес е Международният ден на прегръдката! Ама ние и в останалите се прегръщаме, докосваме, .....гушкаме, дет’ се казва ..мхм ;-) И никаква математика не ни трябва...
Да правим чудеса!!!

Без

2010-12-20T15:00:00.004+02:00

В преддверието на Несбъднатото

набъбва Липсата

от допира на Светлото и Тъмното,

на „искам” и „ не искам".

Прегракнали от виене мълчания
с раздърпани джобове от вини
умират гладни, нецелунати от вяра
под сенките на „няма” и „дали?„

Зазидано, Възможното се блъска
във катинара на „не мога”,„не сега”...
Но дори всички мигове да са заключени –
Желанието е отключена врата...

http://www.facebook.com/#!/pages/Az-obicam-poeziata/220728498436

Just FREDDIE...

2010-11-24T12:01:00.002+02:00

За Него, Brian May преди 19 години каза: "Най - добрият от нас си отиде"...

И как го направи само...!!! По един незабравим начин!

Неговият глас, талант, присъствие...музиката му /им/, винаги е докосвала, докосва... право в сърцето!!!

Една от най - великите песни, които е създала тази група!

...Когато...

2010-11-11T20:45:00.003+02:00

Когато нещо липсва,
а не знаеш какво...

Когато думи има,
а няма на кого да ги кажеш...

Когато обяснения търсиш,
а от тях няма и следа...

Когато търсиш искрите,
а те все не успяват да стопят леда...

Когато искаш да избягаш,
а идея нямаш къде......

Когато се бориш,

а ръка няма кой да ти подаде...

Когато усмихваш се,

а зад усмивката има някаква тъга...

Когато чакаш щастието,

а то все бяга...

Когато успехи имаш, а

радваш им се сам...

Когато гледаш с надежда в далечината,

а няма никой там...

Не знам кой е автор на тези думи, открих ги в мрежата...

ДА СПИШ С РЕЧНИКА

2010-11-01T18:18:00.003+02:00

Позволявам си да преговарям с моя сладкодумен събеседник, чиито устни са готови да разчитат бляскавия гланц на трудните ми думи. Многолик съдружник, събеседник и изкусен майстор във изкуството на словото, речникът не е несклонен да споделя самотните привички на странно нежелаещия да заспи читател. В безсъницата на тази тъмна нощ книгата е стимулант и приспивателно, тя буди умореното ми въображение в полусънния транс на езика. Оттеглям се под балдахина на спалнята си и запалвам нощната си лампа, вкарвам в леглото си големия речник, притискам несъкратеното туловище, натежало от тежестта на всичките значения между кориците, приглаждам тънките му страници, изпълнени с ударените срички -всички те са упражнения в добре обмисления ни режим на фантазьори, които подхвърлят думите върху езиците си, докато отгръщат озарените му страници. Да премине през всички тези действия и процедури, да търси в мрака съблазнителния свят - това е мисията на поета във нощта. Възбудени от хиляди възможности, опитваме най-неестествените пози, докато вършим нашия среднощен акт, проникването в тялото на книгата, пълна със значения. Всеки изход от логиката на езика може да се окаже вход за някой симптоматичен речник. Азбучният ред на този най-подробен блок от знание би могъл да предизвика у богатия ми словник светли халюцинации. До леглото ми лежи бележникът, разтворен,за да запише криволиците на скитащите думи. В бързите движения на окото на поета с нощния визьор тези мисли могат да се дешифрират като таен акростих, съдържащ име на любовник.

ХАРИЕТ МЪЛЪН

След една година...

2010-10-29T18:18:00.000+03:00

Oтново ще се потопя в тази магия... :-)

ОСЕМ

2010-10-22T12:33:00.002+03:00

КАПРИЗ №8

Повтарям, повтарям, сякаш

уча урок:

Който забравя,

ще бъде забравен.

Ако не ровиш в миналото,

ще се ровиш в кофите за боклук.

"Човек - това звучи гордо!"

Помниш ли

тази реплика на руски клошар,

който се рови в театралните сънища?

Щом се събудя, з

апочвам да ровя мисли:

мечта - спомен,

мечта - спомен...

Закачам ги като снимки

по стълбището между хаоса и хармонията. Лица и жени,

които излизат нощна смяна.

Няма луна.

Търся лицето на мама.

Любомир Левчев

Откраднато...

2010-10-14T12:18:00.003+03:00

Историята на една любов...

.... :-)

2010-10-04T21:24:00.001+03:00

"Сладък сън" - нов модел джинси....

СЕЗОНИ - Есен /моите разходки 3/ :-)

2010-09-30T17:36:00.024+03:00

Септември е прекрасен! Лятото все още е тук...но и есента май е нетърпелива...усеща се... :-)

17 септември е слънчев и горещ (само за море, за плаж..), но ние празнуваме - Вяра, Надежда и Любов...в Бачковския манастир.....

Такава панорама....какво да кажа?

Толкова величествено, та...като някакви точици сме на този фон..

...и се чудим, на Чудните мостове :-)))

Дъхът спира, времето спира...

Клише, неклише, но е Божествено там!

И отново в прегръдката на Родопите, но вече в едно красиво Пловдивско село...където....

...не само ще се стоплим край огъня, но ще си приготвим пъстърва /прясно уловена/ и други вкуснотии ;-))

Еееехххххх.....

Последни снимки за спомен...до следващия път!

СЕЗОНИ - ЛЯТО..ЛЮБИМИЯТ МИ /моите разходки 2/

2010-09-28T19:26:00.045+03:00

Летните емоции всъщност започват два дни преди уникалния концерт на Eric Clapton/Steve Winwood - на бял свят се появи малката Андреа, която осмисля дните ми, наред с още много неща... ;-)

Това е...Белград - слънчев, гостоприемен и...

Разходка в парка КАЛЕМЕГДАН, където се намира и Белградската крепост със същото име.

Страхотен позьор :-)))

Средата на лятото...на път за морето...минавам през места, където вероятно нямаше да стъпя, ако не беше едно леко ПТП и не се наложи да пътувам на стоп (на мен ми беше за сефте...да пътувам на стоп... лелееее, за резил, на стари години да изживея нещо, което се случва на хората в бурни младежки години... ;-)

Това тук е познато на доста хора., които отиват в Каварна...тук не съм за първи път... :-)

Такова беше небето в Каварна, последния ден на рок фестивала....

А това грозде...хмммм

Приятели ме питаха.."'бе какви са тез' балкански плодове, къде е това в България?" -

Варна, бар "Рапонги"...Късат плодовете от палмите и бам!!! в коктейлите или приготвят разкошни плодови салати! :-)

Отново Варна...

Краят на лятото....един малък, но много приятен купон /Блус и рок на село, така се произнесох за събитието в търновското село Миндя/...за пръв път /ама винаги има такъв, а тази година за мен имаше сума ти "за пръв път" :-)))) да спя на палатка.../

А в това селце има какво да се види...

И всичко прилкючи с 3 минутно посещение в Трявна...колкото да си купя билет за София... Следващият път ще има репортаж от туй място...трябва си време за там...

СЕЗОНИ - Пролет /моите разходки :-)/

2010-09-28T18:35:00.021+03:00

Търновград, както Той обича да го нарича (чак го римувах...неволно :-)....

Цветно, уханно...слънчево, красиво...
Тук въздухът е друг и има нещо, което те кара да се връщаш отново и отново....

Вече сме в Русе....

Съсипах този залез над "хубавия син Дунав" от снимки :-))) тези 2 фотоса най - много си харесвам и затова тях помествам...

След страхотната AC/DC вечер дестинацията беше тази...

.............................

2010-09-15T11:13:00.000+03:00

ЛЮБОВ

2010-09-08T13:04:00.000+03:00

:-)))

За...

2010-08-17T15:21:00.005+03:00

УТОЧНЕНИЯ ВЪРХУ ЖИВОТА

Животът зависи от много неща

Безсмислено е по това да се спори

Но можеш смисъла без спор да промениш

Какво по-интересно има от спора

Животът е голям и хубав

Той е съставен от моменти

И тяхната последователност е сестра на чудото

Защото след момента идва друг момент

Животът е препълнен с любопитство

Напред-назад се движи пъргав като зебра.

Но може и така да се получи – да умреш

Даже може много хубаво да се получи

Това обаче нищо не променя

Животът зависи от много неща

Защото е в различни отношения

Със други всякакви явления

Още недовъзприети още недоопознати

Но към тях не смятам да се връщам.

Борис Виан

Истинският

2010-07-30T11:57:00.001+03:00

Истинският мъж е като любимата ти блуза в разхвърлян гардероб. Знаеш, че е някъде там, но никога не можеш да я откриеш, когато ти трябва. През ръцете ти минават десетки дрехи. Със съдържание на памук, което не отговаря на сезона, и цвят, който не отива на косата ти. Сигурна си, че няма да ти стоят добре, но ги пробваш. За всеки случай. Първо навличаш на себе си любовта на обсебващия мъж, който ти поднася на тепсия своя свят и твоя свят, и всеки свят, който пожелаеш. Върти полукълбата им на върха на пръстите си и ако го накараш да изпълни пирует, а после да пикира в шпагат с тях, ще го направи. Без да ги изпусне. Но винаги е в грешка. След това попадаш на самоцелния любовник, който старателно изписва женски имена така, както затворникът дълбае резките на дните си над леглото. Оставяш го, а той оставя няколко драскотини по теб, които дъждът заличава. Още на следващия ден. После обуваш ботушите на самовлюбения мъж, докато той се наслаждава на образа си в огледалото. И преценява дали цветът на косата ти подхожда на неговите очи, а статуса на фамилията ти на неговия имидж. Докато накрая те убеди, че всъщност предпочиташ да си боса. Истинският мъж не те убеждава в нищо. Не пречи и не настоява. Той се появява точно когато най-малко го очакваш. С аромат на праскови, дъжд и ванилова торта изниква пред теб ненадейно. Не мисли да остава. Но и не бърза да си тръгне. Влиза в твоя свят незабелязано, като цигарена струйка дим в заведение. Прекосява те на пръсти, без да бърза, а движенията му са точни и право в целта. Като прецизно програмирана машина. Истинският мъж няма лице. Защото няма значение как изглежда. Той има характер и принципи, опънати като струните на цигулка Страдивариус. Различава се от всички останали по това, че ще те промени изцяло. Ще пренареди целия ти душевен пъзел. Ще те накара да летиш, пълзиш, да влизаш и излизаш от гроба, да гледаш с очите на гладно бездомно куче. И да го правиш с много любов. Истинският мъж няма да изпълни твоите желания. Дори точно обратното. Заради него ще отидеш на планина, дори да мразиш снега. Ще караш сърф, дори да не можеш. Ще пиеш уиски на големи глътки, макар че предпочиташ ром, и ще преглъщаш натрапчивия малц с усмивка. Той ще те накара да си ревнива, ако не си. Да прегледаш пощата му, въпреки че никога не би го направила преди него. Да се мразиш. Да следиш камбаните в гласа му и по тях да отгатваш цветовете на настроенията му. Ще те превръща от озверяло животно в безобидна буболечка - за секунди. С думи или действия. Или с липсата на такива. Заради него ще бъдеш мила, нежна, бясна, слаба. Ще те прекрои и ще те направи чисто нова. За да те постави внимателно в кутийка с етикет и никога повече да не я отвори. Неговата цел не е страданието. Сълзите няма да помогнат, защото не обича да те вижда слаба. Той иска да стигнете докрай във всичко. Да докоснете ръба с върха на обувките си и да опъвате границите на възможностите си, сякаш играете на ластик. Ако успееш да издържиш теста, ще можеш да го задържиш до себе си. За още ден. Или седмица. Няма как да знаеш. Единственото, в което си сигурна, е, че скуката никога няма да се намърда между вас. Защото в момента, в който тя дойде, той ще си отиде. Но не при друга жена. Истинският мъж избира дълго и бавно. Той е колекционер на скъпи картини. Никога не държи на количеството. Защото е сигурен, че във време, когато можеш да легнеш с някого, без да знаеш името му, е много по-ценно да откажеш, отколкото да се възползваш. И защото неговата цел е играта с достоен противник, а не лесната победа. В сблъсъка с истинския мъж порастваш с десет години за една. Битката винаги е неравностойна, защото, докато ти влагаш цялото си сърце, твоят противник влага острия си като върха на игла мозък. Той се появява и те учи, че любовта без болка е като виенско колело без задвижващ механизъм. Когато предаде своите уроци, той си тръгва. Задължително. По начина, по който се е появил – като струйка дим, която се разтваря във въздуха. Това, което ти оставя, е любов към играта и желание за още. От същото. Както и убеждението, че истинският мъж не е ниска топка. И няма как да го хванеш, без да промениш походката си.

Oткъс от книгата "Мъже" на Цвета Стоева
http://cvetastoeva.com/

Целувки, целувки, целувки.... ;-)

2010-07-06T14:15:00.029+03:00

Днес е Световният ден на целувката! От 1988 г., хората по света го отбелязват официално...Честито на всички целуващи се! ;-)))

Е добре, нали всеки ден по света хората се целуват, че и животните дори.. Ама нали все да има повод да се празнува, поне за нас българите! Тооо, само по себе си целуването, предизвиквайки положителни емоции си е празник..и в делничния ден :-)...
Но щом са решили да има специален ден за това, на кого ли пък няма да му се хареса!!??

А за нея какви легенди се носят...:

За значението на целувката са изречени много нежни и мъдри обяснения. Целувката на двама влюбени е в основата на творчеството на най-великите музиканти, художници, но и на много учени. В света съществуват най-различни легенди за появата на целувката. Според една от тях целувката е измислена от средновековните рицари, които по този начин разбирали дали техните съпруги са пили вино. /Наздраве!/

Според друга целувката идва от връзката между майката и бебето.

Не са малко и тези, които вярват, че целувката уста в уста е изобретена от маймуните. Хммм, теорията на Дарвин вече отече, а то какво излиза, че и да се целуваш, маймунджилъци, а?

Полезни неща от целувката!

Страстната целувка увеличава пулса с над 100 и повече удара в минута. Целувката увеличава нивото на хормоните в кръвта и може да удължи живота с една минута. При страстна целувка се губят 6.4 калории за една минута. – Ето значи, спирайте фитнеса и....край на диетите! Ура, да се целуваме!

Целувката нормализира киселинността в устата, успокоява нервната система и предотвратява стреса. Извод: Изхвърляме всякакви антидепресанти!

Опасни!

Чрез целувката се предават херпес, хепатит А и В и други заразни болести. Колкото до стотиците различни бактерии - за радост 95% от тях не са опасни. Парадокси! Айде сега...Стига де...още сме живи и здрави!

И днес целувката се смята за престъпление в щата Индиана в САЩ. Там действа закон, който забранява "на мъжа с мустаци да целува човешко същество". В щата Кънектикът пък е забранено жените да бъдат целувани в неделя. А в щата Айова местният шериф може да арестува всеки, който целува непознат. – Знам си аз.., никога няма да емигрирам в САЩ,,, ....

Целувки, целувки, целувки....

2010-06-27T14:50:00.005+03:00

ИСКАМ ЖИВОТА МИ ДА ПРИЛИЧА НА РИБЕНА КОСТ

Искам живота ми да прилича на рибена кост

Потопена в синя чиния

Искам живота ми да прилича на нещо

На дъното на едно-единствено нещо

Искам живота ми да прилича на пясъка в твоите шепи

Да има формата на плесенясал хляб или на стомна

Да има формата на пътък

И формата на всичко друго

На коминочистач или на люляк

На буца пръст

На подивял бръснар или на лудо пухче

Искам живота ми да има твойта формa

И той я има но това съвсем не е достатъчно

Аз съм винаги неудовлетворен.

По него /Борис Виан/ ме запали една приятелка от blog - пространството! Паралелно със "Сърца за изтръгване", заедно с Него, четем поезията му...

Светът е салата...ъъъ, футбол ...;-)

2010-06-21T20:46:00.020+03:00

...съпроводен с всичките му там страсти, емоции, песни, карнавални шествия и мексикански вълни...сълзи ( и в двата случая), усмивки...знойни красавици и мъже ухаещи на секс...
И бира, неизброимо количество литри от кехлибарената, пенлива и подходящо изстудена за случаите любима напитка на милиони почитатели по стадионите...и не само там...

И още нещо, както се казва в един популярен български филм... :-)

За изтънчените фенове на спорта и кулинарията едновременно (лелееее, що клишета съпровождат ежедневието ни!, ама така е то...) Sydney International Food Festival са създали едни прекрасни изкушения – допълнения, които са подходящи за всякакъв род събития – от световно първенство по футбол (актуално та дрънка), Олимпиада, световен фестивал на модата, световни музикални награди... Защотоооо, защо пък само за световно по футбол да схрускаме Италия или Австралия? Или да си засладим с Виетнам?
...Обаче – тези дни светът е футбол и онези пъстри, но безупречно подредени вкусотии по - долу, ги наричам за футбола!
Различни от ракията, шопската салатка, тройката кебапчета или тараторът, пържените картофи или мешаната скара :-))))))), нещо различно и далече от рекламите на ...дето знаели мъжете защо, от „ на една ръка разстояние”....ииии останалите ги забравих!
Толкова изкусителни национални флагове не бях срещала досега! На всичко отгоре въображението ми веднага се събуди и вече съм в ръка с географския атлас - я колко държави има, нали? и от пъстри по - пъстри са флаговете им - за да измайсторя и други, които в галерията липсват! Идеята си я бива, ама много даже!
Една препоръка – не ги слушайте тия, които ви казват, че като разместите цветовете на Италия, ще се получи българския флаг и хоп! една ракия...Е да, ама не! Импровизирайте смело!!!
Ето моите фаворити – салати ;-) Чисто футболните ще пропусна, защото страстите така или иначе са вече в разгара си...

Препоръка втора: Дали като предястие или за наяждане, всеки сам решава като как ще си консумира салатения шедьовър! При мен е второто.

Търси се специалист – консултант по напитките, с препоръка за за подходящата напитка за всяка флаг - салата отделно. Дублирането не е препоръчително ;-)

Да ви е вкусно! Наздраве!

10...5...

2010-06-01T20:19:00.015+03:00

И.... (*на който не му се попълва му отрязваме ушите:)) енджой, слънце, твой ред е:-)
E, доста късно, доста късно, но той милият ми Мечо Пух, ме развихря и го перифразирам: "По - добре късно, отколкото по - късно!" Моля... :-)

Ще трябва да престана да правя асоциации с музика, филми, книги – за почти всичко, което ме връхлита ежедневно, в главата ми изниква заглавие на песен, книга или филм! Една приятелка ми каза веднъж, че най – вероятно в предишен живот съм се занимавала с музика, ‘щото най – често за музика говоря! Обаче! – искам да живея 300 години (поне....), за да мога да чуя всички звуци, които досега не съм, да прочета всички книги, които все още не съм, да изгледам много филми, които съм пропуснала...300 години е…., но нямам спомен от предишен живот и знам ли дали ще се преродя? А дори да стане това, откъде да съм сигурна, че в следващия ми живот ще има музика, книги и...и всичко което имам сега и ме прави щастлива? А споменатите - музика, филми, книги - са част от всичките, които ме правят щастлива! Или които харесвам, както е условието на играта. Ама това с условностите....
В един форум за музика имаше тема, в която всеки трябваше да посочи по една, само една! любима група за всяка буква от А – Z! Ама....е как да спомена само ASIA или Alan Parsons Project (примерно!), а? За останалите букви няма и да споменавам.....И тук малко е така – 10 които...и 5 които...нали!? Това е непосилно за мен! Освен това не харесвам четните числа (10) и може и да са 11 нещата, които харесвам или 111!!!Друго беше, когато на път за концерта на U2 в Загреб :-) :-) :-), в колата някой предложи, да кажем по 3 неща, които най – много обичаме и 3 които най – много мразим! Малко по – лесно ми беше, но пак имаше условие!
Харесвам,...обичам,....нещата които ме правят щастлива...Не знам как да ГИ подредя, споделя нещата от живота ми, хубавите, нали! Няма да ги броя. Впрочем те всеки ден са различни – и като брой, и като случващи се! Има някои постоянни, няма как...Едното от тях, най – важното може би, е това, че и днес (така си казвам всеки ден и ....) се събудих! Мда, малко тривиално, но факт! Защото ако този факт не е налице, за какви радости и щастливи мигове говорим? Не е даденост, а един прекрасен подарък от Съдбата и това една от константите...хм, хм....която ме прави щастлива! Оттам насетне, могат да ми се случат сума ти неща, които да ме ядосат, да ме изкарат извън нерви, но поне едно нещо ме е направило щастлива…!!! Тъй, тъй, сега за останалите!
Виктор и Александър – две същества, без които животът ми нямаше да има смисъл! Те са центърът на моя свят, всичко и всички са около този център! Мисълта, че ги има, че ги имам е почти достатъчна! Толкова много ми дават, осмислят дните ми...За нищо на света не мога да заменя миговете, когато виждам блясъка в очите им, когато са щастливи! ОБИЧАМ ГИ!
Музиката. Не помня кога не слушам музика, като изключим, когато спя! Даже заспивам с нея и често пъти, като отворя очи, първото нещо, което виждам е...Музика! Настолната ми книга, нали така се казва? Веднъж се изказах за нея доста странно и имаше хора, които бяха шокирани...Това, че мога да я споделям с хората, които обичам е прекрасно! А пък концертите...!!!
Някой ме попита, как може книгата или филмът, които са ме разплакали, да ме правят щастлива?! Ама как пък да не може? Че и дълго време съм в подобно състояние след прочита, и на двете - хубаво ми е! А когато препрочитам любимите - еееххх!

Той – ..............”Кой е той?”, както е парчето на Щурците! Ъ, ето, отново...пак асоциацията. Това е хронично....Ами, Той, има защо да присъства тук :-), Най – важното, успява да уцели момента, за каквото и да е (засега пропуска да ме ядоса ;-) ), прави го много нестандартно! Няма нищо по – хубаво (не от лошото време.. и да, то е хубаво, в лошото време има страшна красота!....знам, знам, този път заглавие на филм....абе няма спасение..) от това, някой да те изненадва всеки ден...красиво...!
Изпитвам страхотно удоволствие, когато си пусна музика, надувам уредбата до дупка, та чак колоните започват да куфеят в такт с парчето – което задължително е здрав рок (горкичките ми съседи). Радост, радост – като малко дете съм.

Цветята...почти всякакви и да си аранжирам букети аз самата, но в нито един цветарски магазин, не искат да ми продадат всякакви атрибути, за това! Ама това е друга тема...Благодаря на въображението си, което е почти развинтено ;-)), че ми е приятел в тези моменти.
Моментите в които оставам сама, ...старая се да си подарявам такива всяка седмица! Поне два пъти....Невероятни мигове! Имам нужда да споделям себе си, само пред себе си...
И фотографията не я изучих, но радостта, удоволствието да снимам....!!! Направо съм щастлива! Не минава ден, в който да не щракна нещо – котка, куче, някой и друг залез, облак, цвете...камъчета, някоя и друга забележителност, дори подобни мъдрости :

„...стигат ми двама, трима...рани, които от моите болки да имат..” – пак е текст на песен и нищо, че певеца не ми е любим, ама съвсем хич даже ;-D, но с тези думи ги описва – Приятелите – прочетох някъде, че човек няма приятели, само познати. Хммм, не знам..аз си имам двама – трима, които всеки ден СА около мен и доказват обратното на тази сентенция! Наред с тях, още няколко..колкото пръстите на едната ми ръка + още няколко от другата ръка, с които поне веднъж седмично си доставяме радост!!! Щастие е, че ги имам!
Дъждът...слънцето и морето...есенните листа на дърветата.... шоколадовия сладолед (задължително и само такъв!), колекцията ми от „късметчета” от шоколадовите яйца (защо реших, че са късметчета?...но още с първото, което имах, на 9 годинки бях, така ги нарекох),

пъзелите – някой ден ще наредя такъв от 5 000 части, че и повече...тия дни се потя над един ;-))) от 1 500....някои от детските ми книжки – защото са ми подарени с много красиви пожелания и имат изключителна стойност, неоценима. А някои от тях и заради прекрасните илюстрации! Поезията, разходките из природата...
Колко още радости, удоволствия и мигове на щастие имам - дребни, такива, които всеки има? Колкото са ми нужни, но бройката не знам, и не искам! Нека просто да се случват!

5 неща. А, то аз самата не знам някои неща за мен, всеки ден по нещо разбирам за себе си ..как да кажа, 5 неща, които не знаят хората за мен? Едва ли споменавайки ги тук, те ще спомогнат да ме опознае някой, но все пак ще спомена две, които във времето са проверени от хора, които от години ме познават лично!
Много съм търпелива и това никак не е хубаво, съзнавам го! Защото има неща в живота, които не си заслужават, има хора, които не си заслужават.
Често пъти прозорливостта ми учудва хората около мен! Е, какво толкова?

Тооо...аз май няма на кого да предам щафетата. Отскоро съм тук и все още разглеждам блоговете и както виждам, вече нова игра се вихри....Всяко нещо има край, това тук също! Забавлението обаче, го имаше :-)

...

2010-05-30T10:35:00.003+03:00

Dennis Hopper /1936 - 2010/

Един от любимците ми, един от големите! Изиграл едни от най - нестандартните роли в киното! Дано е на по - добро място и нека почива в мир!

:-))) ......

2010-05-21T13:00:00.000+03:00

Rainbow Eyes

2010-05-17T10:07:00.003+03:00

Когато на 4 май изтече новината, че Heaven & Hell отлагат цялото си лятно турне, се натъжих! Не защото мечтата ми най – сетне да видя Dio остана една от онези, които си остават във времето и е една от най – големите ми....Поводът за отлагането...и по – скоро ме разтревожи, отколкото натъжи!
Не можех да приема, че този Човек с Божествен глас, може да си отиде ей така....Глас, с който сме били в най – свидните си мигове от живота – щастливи...тежки.

Емоцията от грандиозния концерт на AC/Dc още ме държеше..разкази, снимки...И когато вестта за това, че Dio е напуснал този свят се разнесе из целия свят...Не, не знам, не мога, не искам да приема....Каквото и да кажа, ще е нищожно малко, нямам повече думи...много сълзи, болка и...Гласът му!

Най - красивата песен изпята от него!

Нека почива в мир!

Kино

2010-05-11T19:11:00.005+03:00

Този филм....един от най - любимите ми, отивам на кино!!! Тия дни бях на кино повечко...къде домашно, къде градско, ама пък 'нетЪТ и той си има предимство - можеш да си щъкаш, да си гледаш, да връщаш сцени, да си запазиш...
Големия екран - ДА!!!, защото усещането е несравнимо! Но понякога чакаш с години за да се зарадваш, да те развълнува нещо...Абе харесвам понякоа техническия век, в който живея!

Аудио - видео

2010-05-06T22:13:00.023+03:00

Пътуване

2010-05-02T15:42:00.001+03:00

7 години без великолепната Блага Димитрова, любим автор, един от най - любимите ми! Няма да говоря за нейните творби, те Ми говорят! "Пътуване към себе си" - роман, който често препрочитам....

"Не можеш да избегнеш съдната среща. Да идеш накрай света, да си смениш косите, лицето, името, нрава, пак ще те познае някой, пак ще се натъкнеш тъкмо на оногова, от когото се криеш. В тоя кръгъл свят всички пътища водят към неминуемата среща. Природен закон е да се сблъскаш с човека, от когото бягаш. Сякаш невидима магнитна стрелка управлява посоките ти. Може би неизвестни биотокове се излъчват от гузната съвест и притеглят човека право към наказанието на срещата."

"— Може би тревогата е чувството за време! — заговорих с глас, загледан в гаснещата жарава. — Мнозина преминават през света спокойно, без да подозират изтичането на времето през себе си. Колкото по-рано се събуди тревогата, толкова по-добре. Дори ако за това пробуждане е причина една болест, една смърт, едно лошо име, едно петно, пак е по-добре! Тая разяждаща като ръжда тревога е присъща само на човека. Тъкмо тя го отличава от животните. Какво друго?
— Някои твърдят, че отликата е смехът. Само човек има способност да се смее, да иронизира сам себе си!"
"... Човек става човек, когато осъзнае своята ограниченост и своята безграничност. Защото човек е осъзнато време. Тревогата е може би тръпчивият вкус на времето, което тече през клетките ни. Дори в сънищата си не можем да се приютим от тревогата. Мъчителна, отчаяна гонитба със затъващи стъпки в пясък. Сипеят се рони. Крачка нагоре, хлъзгане надолу. Нозете тежат, тъпчат на едно място. Сънувал ли си това?"

"— Как разбираш ти умението да живеем? — сега гласът му прозвуча като тъмно ехо на неговия предишен познат глас.
— Само човешкият живот може да остави някаква диря. Това, което не умира със смъртта му, характеризира човека. Последиците са мерило за живота на човека. Животното е смъртно. Само човек може да бъде безсмъртен! — говорех настойчиво на тая отвлечена тема, за да го отвлека от тревожещото ме друго нещо.
— Тъкмо затова човек е носител на времето. Натрупан хилядолетен опит, история, мъдрост, памет, имена — това е човекът. От животното не остава ни следа. Но човек има продължение. Времето е акумулатор на духовна енергия. Човешките стъпки проправят пътища, сълзите кристализират в познание, грешките — в опит, любовният миг — в поколения, дела, изкуство ..."

"— Ако в любовния миг се мисли за последиците, нищо няма да остане от него! — възрази той с убийствена насмешка.
Сблъсках се с мъжкото усещане на времето. Мигът сам за себе си, изтръгнат от вчера и утре, бе всичко за него. Чувствувах във Влад съвсем друга тревога: да не проспи тая рядка лятна нощ, да не я остави да му се изплъзне през пръстите. Неповторима нощ. Откъсната от миналото и бъдещето. Нищо не съществуваше за него освен тая южна звездна нощ. Би било престъпление спрямо природата, ако ние двамата пропуснехме такава нощ. Влад се озърна. Сенките на зидарите неусетно се бяха прибрали из бараките. Бяхме съвсем сами.

— Най-горчив е вкусът на тревогата, когато животът тече гладък и сладък! — се отбранявах аз от неговото завладяващо мъжко усещане на времето. — Няма по-тежък от лекия живот. Защото не оставя диря. Само голямо напрежение, само задъхано катерене по най-стръмен път успокоява тревогата.
— Само това ли? — гласът му стана някак ръбест. Обзе ме страх. Заговорих бързо-бързо, да отклоня, да отблъсна заплахата:
— Времето, преминавайки през човека, иска да изпие до капка силите му, да разтвори до сетно зрънце рудите на сърцето и ума му. Времето настойчиво иска да излезе обогатяло, умъдряло. Защо? За да има какво да влее в утрешния човек, тоест в самото себе си? Нали човек е осъзнато време? Какви потайни, далечни цели преследва времето? Дали изобщо има някаква цел? Ако няма цел, тогава защо наказва така жестоко оня, който го пра хосва?
— Кой всъщност прахосва времето? — прошепна той с клокочеща закана.
Заговорих по-високо, защото имах чувството, че той не ме чува, сякаш бе отвъд планините, макар че седеше съвсем близо до мене:
— Отмъщението на пропиляното време е блудкавият вкус на собственото ни денонощие. Нищо не ни радва, ако сме изгубили времето си. Хлябът не ни е сладък, сънят е кошмар, любовта — досада, животът — отрова. А как да зашепим времето и да не го пропилеем през пръстите си? Колко трудно е да бъдеш човек. Мъката да живееш, може би това е мъката да уловиш времето..."

Пясъчни истории

2010-04-20T02:21:00.002+03:00

ТОЙ

2010-04-14T17:09:00.002+03:00

http://www.youtube.com/watch?v=KBMhlTi-bS0

Той е най - големия!!! Не разбирам защо не се получава с тоя клип, ама....
Впрочем, който иска, ще види за какво става дума! Да ни е жив и здрав, и....искам това, което каза Jon Lord да се сбъдне - двамата да направят нещо заедно, което вярвам, ще бъде изключително!

Това е!

В тонове с пъстротата великденска :-)

2010-04-07T14:47:00.029+03:00

Произведения на изкуството...почти ;-)

Този красавец ми напомня за 'She Chameleon' на Marillion - ха ха ха, и рима има :-))))

Някой е гушкал шарения Понго и следите са останали...

ТОВА МОМЧЕ (This Boy)

2010-03-30T18:06:00.016+03:00

Това момче :-))...

...сложи финала на една пълна с противоречиви или по – скоро шарени откъм събития седмица. Къде приятни, къде не толкова, но разпалени...срещи, разговори, словесни престрелки по един или друг повод, посетени събития (концерт, изложба), някой и друг досаден битовизъм, всякакви грозни и гадни случки от заобикалящия ни свят и ежедневието ни...
Ако средата на седмицата беше малко по – разгорещена (заради концерта на Ер Малък на 24. 03. и ред други разтърсващо твърди случки)), то нейния край беше белязан с една цветна, успокояваща емоция, една музикална картина, една тиха страст! А може ли страстта да е тиха, кротка, спокойна...особено когато става дума за музика? Знам ли...Във всеки случай имах близка среща със страстта, от третия вид, от онзи вид, който ти показва , че има и други светове, провокира съзнанието ти, отключва сетивата ти и мислите ти към нещо, което веднъж открил...някак те кара да продължаваш да искаш..да го преоткриваш! Нещо, което разкрива една изтънчена и може би неподозирана красота, за много от нещата в живота!„Излизам, отивам да подишам чист въздух!”, заявих у дома...”Къде в това време, какъв въздух?”, ме попитаха. О, какъв само!!!!

Уж обявения с начален час 20:00 концерт, започна с час и половина по – късно. Не се замислих защо е това, само дето малко поизмръзнахме пред залата. Залата – два пъти см била на концерт в парти центъра. Тазвечершния концерт щеше да се проведе във фоайето :-О...или не? В сряда вечер беше друго...”Защо са преместили сцената тук? Каква е идеята?”, и мислите ми продължиха...Заради публиката ли, заради двата бара, по – близко да са до нас ;-), е, че то и зад оная врата в ляво има бар...Питах се как в това пространство ще чуем цялата вселена от звуци, каквато е музиката на Dead Can Dance или Brendan Perry? Случи се точно това – океанът от звуци се разля из цялото пространство, изпълни всяко кътче и преди всичко - докосна няколкостотин сърца и души! За това била значи промяната(може би?!)!

В 21: 30 от сцената ме заляха звуци...магично красиви, мистериозни, дивни...Вселена, океан, палитра...С всяка една песен, попадах на красиви места, такива каквито въображението ми представяше! Със сетивата си, с цялото си същество! Една след друга се редуваха песни на Dead Can Dance с песни на Brendan Perry! Коя от коя по – красиви! Чух любимите си The Carnival Is Over и MEDUSA!!! На едно място прочетох, че изпълнението на Medusa, е бил най – интимният момент от концерта и се съгласявам, че е така! Впрочем, такъв беше целият концерт – личен, интимен, съкровен за всеки един от нас! Всеки един от около тези 200 души, които бяхме на 28 март в парти центъра, имаше своя си концерт на Brendan Perry, една незабравима (вярвам) и само негова си среща с великолепния и магнетичен баритон!
Неслучайно заглавието е ТОВА МОМЧЕ (This Boy) – This Boy, от новият му албум тази песен най – много ми хареса, също така и Utopia! Едва ли някой се е съмнявал, че за финал ще прозвучи нещо друго, освен Severance – поне така казаха някои от приятелите ми в залата...

This Boy...Облечен с дънки и черно кожено яке, леко хладно или може би добре премерено негово поведение на сцената и в контакт с публиката (тук чувам как един познат се възмущава от подобни неща ;-))) ), но излъчващо финес, респектиращо чудесните музиканти, застанали редом с него на сцената, вглъбен в това което прави, в негов един свят, но споделящ го с всички!... Мисля си, че някак му приляга – на темперамента, на музиката, която излиза от него. Такъв е той, изглеждащ съвсем обикновен мъж, но...!!! Обикновен магьосник!
Една вълшебна и магична Цветница, това беше концертът на Brendan Perry...дано има продължение!

ЦВЕТНО

2010-03-28T11:40:00.014+03:00

Честита Цветница! Да са живи и здрави всички, които носят красивите имена на цветя :-)))

Ами....

2010-03-24T18:46:00.002+02:00

Ер Малък са банда, която едва ли заслужава да бъде посрещната в един клуб с около 400 човека като публика, но....Абе българска му работа...

До скоро, ще разкажа!!!

ПРОЛЕТНО

2010-03-19T13:33:00.007+02:00

Световен ден на поезията

Дата: 21 март 2010 г.

Час: 16:00 – 16:10

Място: На централните стълби пред Софийския университет

Всяка година на 21 март се отбелязва "Световният ден на поезията", който се провежда под инициативата на ЮНЕСКО от 1999 година насам. В тази връзка съвместно със „Студентски съвет на Софийски университет“ организираме следващият, вече шести поред, литературен флашмоб - част от поредицата внезапни, кратки литературни четения, на които всеки чете на глас по площади, в метрото, из улици, в сгради...
http://en.wikipedia.org/wiki/World_Poetry_Dayld_Poetry_Day

ВАЖНОТО
- Този път само поезия;
- Накрая текстовете се оставят в специален кош, търсете го;
- Напишете на листа и своето читателско име;
- Съвместно със „Студентски съвет на Софийски университет“;

===============

А. Събитието
В световния ден на поезията елате пред университета, поканете хора, не стойте близо един до друг и очаквайте знак. Точно в 16.00 ще започне да чете някой от организаторите. Верижно, един по един, трябва да се включват всички останали, за да се достигне до точката на всеобщо едновременно четене. Малко се изчаквайте. Накрая оставяме текста в коша и се разотиваме. Четем и заминаваме!

Б. Текстовете
Само поезия… На всякакви езици, от всякакви времена, от всякакви места: прочетете поезията по принцип. На страницата е добре да има следната допълнителна информация:
- “Градски четения” (литературен флашмоб)
- „Световен ден на поезията (ЮНЕСКО)”, 21 март 2010
- името на автора и произведението + (ако е различно) името на този, който го e прочел на глас…

В. Времето и мястото
Започваме точно в 16:00. Не закъснявайте дори и пет минути – горе-долу толкова продължава всичко. Елате през централния вход на Софийския университет, между братята Евлоги и Христо Георгиеви, на самото стълбище или пред него.

Е, ако някой иска да задържи усмивките и слънчевото настроение, след посрещането на Пролетта...това е!

:-))

.......... ІІ (две)

2010-03-16T20:43:00.008+02:00

Въпреки слънцето, което все по – смело наднича иззад облаците, все още си е зима. И ако се излъже човек да си поразхвърля топлите дрешки, аха хремата, гърлобола, че и температурата да го споходят...Не ме подминаха и мен. Гадничко си е в почивните дни да пазиш леглото, при наличието на толкова много изкушения – в случая за мен, от културно естество. А седмицата така хубаво започна, с разкошен кино подарък за празника (8 март), продължи с един концерт, една изложба...
Е, след ударна доза витамини, топъл чай и още малко глезотийки, вече съм на линия! „София филм фест” продължава до 25 март, и смятам да се възползвам от това, което има още да ми предложи. Още утре...на една премиера смятам да отида :-).

Със закъснение споделям впечатленията си от „Младият Джон Ленън”. Впрочем, не знам дали е късно!? Никога не е късно за Изкуството!

"„Младият Джон Ленън” на британската концептуалистка Сам Тейлър Ууд фокусира върху ранните години от живота на легендата Ленън и връзките му с две от жените, допринесли формирането му като човек дълго преди да се превърне в икона в света на музиката. Действието е ситуирано в средата на 50-те – в живота на Ленън ги няма нито Йоко Оно, нито Бийтъл-манията, а вместо тях са ежедневните проблеми на един темпераментен тийнейджър от Ливърпул. Резултатът е биографична история, която те кара да се замислиш наистина ли е било така..."- добре казано! /www.cinefish.bg/

Биографична драма, която разказва, показва един определен период от неговия живот. Животът на младия Джон, който се лута, който търси, който винаги е търсил. Един младеж, бунтар в крехка възраст, неспокоен дух, който бяга от едно място и отива на друго, където душата му намира покой...или не? В търсене на изгубеното семейство, нещото, оставило отпечатък у него до края на живота му , в желанието да избяга от правилата, условностите, в които живее...той всъщност намира , открива своя Свят! МУЗИКАТА!!! Светът, който го спасява от жестоките спомени от детството, от емоционалния хаос в който е попаднал твърде рано или по – скоро му помага да забрави за миг това...
Условностите, правилата, подредения живот, които има в дома на леля си, която го е отгледала – строга, понякога студена, но в никакъв случай жестока! (дори, когато му казва, че никога няма да може да изкарва прехраната си, свирейки на китара!)...това не му стига, търси..., жаден е за живот.., за нещо ново и вълнуващо!

„Рокенрола е СЕКС!!!” – това са думи на Джулия към Джон (най – страхотното определение за рок, което някога съм срещала!!). Майката....която му помага да навлезе в света, който ще го направи легенда! Те са заедно, двамата се пренасят в света на музиката...споделяйки я, разговаряйки за нея, наслаждавайки й се от грамофона...когато той свири на банджо в дома й или радва красавиците от сцените в клубовете, времето когато се ражда Групата..

Бях наясно, че за два часа едва ли може да бъде разказан цял един живот, да не говорим няколко години само! В основата на филма е това – двата свята на младия Джон Ленън, двете жени, оказали голямо влияние за формирането му като личност, в този етап от живота му, че и занапред! Отварям скоба - съвсем бегло се споменава за времето, което прекарва в колежа по изкуствата и срещата му със Синтия Паул – това момиче ще бъде в една от главните роли в живота му, години наред ......Онзи свят, изпълнения с хаос, от който всячески се стреми да се махне и другия – Музиката...омагьосващия, Неговия!!! Не по – малко тревожен и пълен с въпроси, чиито отговори все търси, но който му дава това, което нищо друго не би могло! Във филма, сякаш повече е обърнато внимание на Ленън като човек – раним, неспокоен, ревнив често пъти. Впечатляващ поглед на режисьорката (за мен!) е, реакцията на Джон за отношенията между майка му и неговата леля...негови думи (но не съм категорична в достоверността на цитата.): „Нали не сте забравили, че сте сестри?!” или нещо подобно! Невероятно!, това момче толкова много искаше те да изгладят конфликтите помежду си , да бъдат те, както някога са били, от детските му спомени...И беше щастлив, виждайки ги заедно! Тези, които може би са направили донякъде поносим неговия свят – едната, която въпреки строгия си нрав, му е дала сигурността, която въпреки острите думи отправяни често към него и строгото отношение, което е имала, го е обичала много! Другата – незаменимата, както всяка Майка е такава – неспокойна, страстна, толкова емоция има у нея, която има и у него самия... Безгрижие, свободомислие, но именно това му липсва (там) и той ги намира при нея! Нима душата на артиста можеш да затвориш в клетка? Наричана блудница, изоставила сина си и въпреки това Джон е силно привързан към майка си. А той, преоткрил я, се страхува да не я изгуби отново, ревнува я от Пол, страда до степен на жестокост, която прехвърля към приятелите си, когато я изгубва завинаги.....
Великолепно актьорско присъствие, най – вече на Кристин Скот Томас – може би защото съм пристрастена, една от любимите ми актриси, която не съм гледала досега в слаба роля! Една Томас, като пресъздава (предполагам) много точно строгата, но любяща леля Мими, със сърдити (и понякога усмихнати ) очи и английска поведенческа изтънченост ! Ан Мари Дъф – много енергична, с вечно светещи, блестящи очи...от радост, страст – дали е била точно такава Джулия?....Един Аарон Джонсън, пресъздал образа на младия гений прекрасно! Последна забележка, или отметка по – скоро – не беше показана жлъчността, грубостта, арогантността, сарказмът на Джон, поне така както аз го знам, както съм чела за него. Предполагам, отново режисьорски подход към пресъздаването на образа.
Затова и не се наемам да твърдя, че филма е достоверен – кой може на 100 % да твърди това? Е, може и да има.
Нямам представа какви да са финалните ми думи. Може ли за гений като Ленън да се пише, говори, да се каже, че всичко е вече казано и няма какво повече??? Останах доволна, много приятно изненадана и определено – развълнувана от филма. Впрочем, малко е да се каже това – щом искам отново да го гледам....

..........

2010-03-10T03:28:00.013+02:00

От едно изгубване - в друго! И то след един филм...

Mother - финалът на филма. "Младият Джон Ленън" (Nowhere Boy) отразява тийнейджърските години на Ленън, отношенията с майка му и леля му, първи срещи с рокенрола, първа група, първи концерти...

Този филм (един от няколкото музикални, включени в програмата на София филм фест) беше подаръкът ми за 8 - ми март! Готин подарък...който ме вкара в размисли едни...

"Това все още е един мъжки свят, но той не струва пукната пара без едно момиче или една жена, която да го прави поносим!" С тези хубави думи ме поздрави един приятел за празника....
Докато се прибирах от киното и мислех върху видяното, си спомних поздрава и се запитах дали и доколко жените (момичетата) са направили поносим живота на неспокойния и непокорен Джон? А сетне - дали ние, жените наистина даваме такъв смисъл, че живота на половинките ни или синовете ни да си струва...много повече от пукната пара! А въпросите за това, доколко филма е автентичен, кой как се справя с образа на героя си, дали и защо едно е казано, друго спестено...те също са в графата размисли. И вероятно ще имат продължение :-)))

2010-03-06T15:18:00.001+02:00

От дни Го слушам. Днес особено повече.
Каква е тя, Неговата Музика...Магия, космoc, непреходна...

Той е Музиката, оставям се...трепва, докосва, изпълва ме... Happy Birthday, Commander of the Order of the British Empire :-))

:-)))

2010-03-01T13:15:00.017+02:00

Баба Марта бързала мартенички вързала...

Ама вие не бързайте, хич даже...! Така ще пропуснете да си подарите някоя мартеница....някоя червено – бяла надежда... било като закичите някого с такава или ако някой вас иска да усмихне, пожелавайки ви с някоя такава здраве, късмет, слънце в душата :-)
Пискюли, сърца, мечета, калинки, Пижо и Пенда А за ...нетрадиционалистите, зажаднелите, изгладнели (буквално!) за първа хапка пролет, каквато е мартеницата, ето нещо и за вас:
;-)))))))))

(ако ви напомня малко Св. Валентин :-)....съвсем случайно е, ама съвсем малко...)

Има...има за всекиго по нещо!

Сред многото поздравления, които получих имаше едно римувано (то май не е от днес, но за мен е ново), в което леко еротичната трактовка ми хареса: „Пропита с нежност, ухае на страст” и: „Усмихва се слънцето – струйки любов!”

В очакване на пролетта пожелавам на всички - да сте здрави, радостни и щастливи, изпълнение с любов, с открити сърца, които да приемат любовта..В този месец природата се събуждала, казват. Събудете се и вие, и дайте воля на своите желания, стихии, които да ви вдъхновяват!!! Бъдете пропити с нежност, разпръсквайте страст, нека ухае на нея...

Честита Баба марта!

Все пак - GAMMA RAY...и обещавам да споделя!

2010-02-24T21:22:00.004+02:00

„Студена неделя, съботата...слънчева и топла, толкова настроение ми създаде!”..„След малко ще ти си върне настроението”...
Говорим си, компанията, с която съм тръгнала за концерт. Надяваме се да няма проблем при влизането, но...приказки, че в клуба няма никаква вентилация, че като почнат сега да те тарашат като престъпник и олеле, ииии вече сме закъснели...”пред сцената, най – отпред трябва да бъда...”. Ех, че нетърпеливи, брей -:-)...
Я стига! Трябва ли да тормозим с подобни размисли зажаднелите си души за рок на живо, казвам си по едно време!? „Хайде да си говорим за музика, а?” И - леко надуваме главите на хората, докато стигнем ;-), като си разказваме кой какво е слушал/гледал седмици /някой може би месеци :-)/преди паметната дата! Такава е, защото за една част от нас предстои първа среща с Gamma Ray, а първите срещи винаги се помнят!
Точно в 19 ч. се вливаме в немалката група фенове пред „синята кутия”. Типична картина за едно рок събитие – приповдигнато настроение, усмивки (до уши!), песни, прегръдки, ръкостискания...изобщо отвсякъде струи рок! След близо час, това се случва и от малката сцена, в пълен блясък!
Влизането в клуба става бавно, както казват днес младежите - тегаво...съпроводено е с всичко, за което вече стана дума. На барчето срещу импровизирания щанд с /резонно/ мърчъндайз се продава бира и....твърд алкохол!!! Аааа? Преди всеки концерт ми излизат мазоли на ушите, а на всеки билет изрично пише за забраната за внасяне на твърдия алкохол или, че няма да се допускат лица употребили такъв...и тук, какво? Не, че ще си купя – та нали съм дошла да гледам и слушам музика, не да се напивам, ама бива ли?! Така или иначе, рок музиката е достатъчно опияняваща! Както и да е! Все пак...бирата върви. И всички атрибути от щанда,...олеквам с 20 лв. за чифт палки за барабани. За един младеж, те имат невероятна стойност, която виждам в грейналите му от щастие очи, когато получава този подарък! :-)
Компанията ми си намира местенце пред сцената – „стой тук, ще сбъркаш, ако сега не останеш”, съветват ме...Хм, кат’ гледам рехавата зала...засега, едва ли!? „Ще се присъединя, има време.”
Отново съм при щанда с всички сувенири на групите, които след малко ще са пред нас, за да изживеем заедно емоцията от музиката им! Някак опитвам да усетя атмосферата, със сетивата си, всичко случващо се, преди да ме погълне Тя! Това правя преди всеки концерт, такава съм си! Емоцията и тръпката на публиката преди началото....един на друг си я предаваме...Ето, приятели с които не съм се виждала от концерта на Foreigner. Радостта, че ще споделим този е взаимна! Всеки със своите очаквания, резерви може би и с надеждата, че ще изживее незабравими минути с любимците си! Какво ме очаква ли? Хем знам, хем не съвсем.
Седмица преди концерта, докато слушам новия албум на Gamma Ray, един познат ме пита: „Какво ще видиш, какво ще чуеш? За 20 и кусур години, тез’ момчета току открадват по нещо от някого и хоп...!”.
Music inflames temperament (Jim MOrisson) Е, в неделя вечер три групи ни възпламеняват ! Искрата тръгва от Secret Sphere, група която гледам за първи път, но ми харесва! Макар и рехава, публиката (все още бавно и славно тече работата през „контролно - пропускателния” пункт), знае песните им и ги приема много сърдечно! За краткото време в което са на сцената, енергията, с която свирят нажежава въздуха. Духът на рока витае, пуснат е от бутилката! Ама пък публика за милион сме, две мнения няма! Freedom Call. Залата започва да ми харесва – пълни се с хора от различни възрасти. Настроението и нагласата за предстоящата разбиваща емоция е изписана на лицата, скандира се името на групата...Малко по – късно даже си припяваме, аз се присъединявам към 'Warriors' и 'Freedom Call'! А музикантите – усмихнати, раздават се, свирят с невероятен хъс! Едва ли са очаквали подобно посрещане?!?! „’Бе изкефиха ме, ама...малко са ми комерсиални”, и това чувам. Е, нормално е! За мен, след тях, атмосферата е различна, наистина залата вече е в началото на кипенето от страст и емоции! Звукът дотук е страхотен! „Май ще се окажат прави хората, че този клуб откъм отзвучаване е по – добър от разни добре познати спортни бастиони от миналия век, в които преминаха сума ти концерти с незавиден звук. Само като се сетя, какви прекрасни групи бяха набутани в тях...!!!
„Сбърках, че не останах там, както ме посъветваха”, най – малкото защото трудно ще е със снимките - вдигнати ръце, скачащи фенове, развети коси...

„Какво ще видиш, какво ще чуеш? За 20 и ...”, този въпрос отново изниква в съзнанието ми, докато кипи краткото суетене на сцената ...подготовка за тези, които ще поставят точката на една прекрасна рок експлозия! Веднага ти казвам, приятелю! На първо място, една любима група, не от най – любимите, но все пак такава! Група, която слушам с огромно удоволствие, стойностна ! Една от малкото стойностни в този жанр, чиято музика е вълнуваща, не само баладите, както се твърди! Музика, която грабва, с чудесни сола, чудесни текстове нерядко, доста здрави (яки, както казват феновете на тоя стил) вокали! И всичко това детайлно изпипано! Последният им албум ме грабна бързо–бързо, много музикантски! Не съм забравила въпроса...”20 години”...нали...И не съвсем, не през цялото това време взимат от някой (ама пък не може да им се отрече, че правят това от най – големите!!!!) – как иначе ще ги разпознават хората, ако нямат собствен изграден стил?

”Артистите копират. Великите артисти – крадат”, позната фраза. Крадат – правят го чаровно обаче! При тях има мисъл, когато композират и съумяват да вмъкнат „откраднатото” в песните си така, че да не дразни. Дни преди концерта загряваме...: All Of The Damned /Eagles нещо малко :-)/ The Silence (Queen та Queen)...My Temple...да, тук баш от Боговете в тоя стил! И въпреки това...много изпипани, много мощни като звучене! В последния албум не липсват подобни забежки, но ми харесват! Дотук с разсъжденията за „откраднатата красота” :-) Следват Те!
Те, които разпръскват своята музика във въздуха, заради всички невидими сърца в залата! Които туптят заради тях и в ритъм с техните! Близо час и половина една взаимно изживяна емоция, раздаване от двете страни на сцената! В един момент тя е на едно ниво, няма долу и горе, няма никаква преграда - публиката е толкова голяма, колкото своите идоли! Сигурна съм, че музикантите са повече от впечатлени, че им пригласяме при представянето на новите песни! И как не! Нима има по – голямо доказателство от това, за верността ни?

Man On A Mission и Mother Angel – далече съм от моите дружки, но подозирам какво се случва, когато тези песни прозвучават! Да можех да видя озарените им лица при тези изпълнения...!!!! Или при (клиширано, но няма как) дежурните хитове на групата майка!!!Добре, че все пак срещам приятели и съм с тях почти през цялото време (все пак, успявам да съм близо до сцената, когато Kai Hansen е на колене пред всички ни! Какъв миг само!). Те (приятелите ми) опитват да ми помогнат да се справя със снимките. Е, не успявам май, но не съжалявам особено! Защото...гора от ръце, море от хора, пълни с енергия, дошли да изживеят няколко часа удоволствие, за което ще говорят години наред...което ги откъсва за малко от всички тегоби и неволи, което им дава надежда (вероятно) за по – добри времена! И аз съм част от това!

Е, снимките...нали запечатвам всичко това в сърцето, а там музиката бавно заглъхва, спомените бавно избледняват, хубавите - никога!....Излизаме, уморени от...нееее, презаредени с нови сили, за нови концерти!!! А това го има само в рок музиката!

2010-02-24T00:30:00.007+02:00

LIVE 2010 - първият!!!!

2010-02-21T17:39:00.003+02:00

Не знам дали да изгледам концерт на GRAND FUNK ( LIVE 1974) е най - подходящата загрявка, преди да видя на живо GAMMA RAY (с които откривам личната си концертна година...онази, другата...в сърцето, душата, ушите, очите, изобщо В МЕН!!! е перманентна!), но - факт!!! И когато видиш това, как да не повярваш в свръхестественото?!?!?! Все пак - GAMMA RAY, и съм сигурна, че няма да съжалявам :-)))
Дано успея със снимките...и обещавам да споделя!!!

2010-02-01T16:44:00.002+02:00

The best

Рози, точки, панделки и....

2010-01-24T12:43:00.014+02:00

....иии сладки, толкова изкусителни, цветни, шаренки...джуфки (или джуВка, кой знае??...кой я е измислил??? ама звучи прекрасно и много пасва на тези разкошотийки), финтифлюшки (ха ха ха, и тази дума...)

рози..

Pas de deux - вероятно най - сладкото, ммммм :-))))

и Менделсон, ама че изкушение!!!!
Нооооо, ........тази шоколадова елегантност, не я давам на никого!!! Джуфкиииии!!!!!

Цветно

2010-01-21T21:07:00.011+02:00

Понякога облаците имат нужда да се прегърнат! Зловеща прегръдка, ще кажеш, но...

...и последната, знай!

А розите...

....чак не вярвам – две седмици издържаха.

:-)))

Чай от рози ли да си направя?...

...или за вечни времена????

За снега, за оловото, за срещите...

2010-01-07T21:16:00.023+02:00

Обожавам зимата като сезон, снега...пухкав, толкова блестящ, че и без да грее слънце, човек трябва да си сложи слънчеви очила...иначе ;-)

Вторник сутрин...

....погледнато отвътре е разкошно – сняг се сипе на парцали, в спомените ми изплува песничката за малкия Шаро, който е глупав (защото е още кутре...), нищо не разбира и страхливо гледа снега. Усмихвам се (този спомен не ме стопля особено, защото пръстите на краката ми са вкочанени...автобуса не е отоплен – съвсем нормално!) и се връщам към ‘A Face in the Crowd’ (любимите ми Magnum), като част от недоволната тълпа в автобуса, опитвам да не чувам роптанията на определени субекти, които нарушават мълчанието, за това че сме в ледения такъв почти час и половина (абе хората ли си говорят на толкоз’ високо ниво :-))))) или GSM - a и слушалките издават багажа...и те леко май замръзват...).

Вече съм на ‘Bus Stop’ (Hollies) – и слухово, и буквално....тръгвам по задачи с мисълта, че бюрокрацията след малко ще ми разкаже играта...като ги знам по принцип колко са любезни, а следновогодишно...кисели, сърдити, че някой ги смущава....вече и пръстите на ръцете не си усещам, нищо че съм с ръкавици...карай....

След около половинчасов въртел (реплика на Асен към Дара – „Лавина”, по Блага Димитрова...ииих, откога не съм гледала този филм!!) се запътвам към едно от любимите ми места в „прекрасната” ни столица – площад Славейков!!! Даже бързам и аха,...да се озова на земята, пързалката е...няма друга такава! Ама по радиото на обяд една наперена, компетентна, работеща в чистотата, се сърди, че хората са недоволни от непочистените улици, подлези и тротоари (ама как не ни е срам да роптаем, вместо да се хванем като една ‘Rock Brigade’ /Def Leppard/, да разрешим проблема на столицата, ние сме седнали да мърморим..).Успявам да не падна, че не дай си боже да ме скива някой познат и ще каже, че съм паднала жена... ;-))))))))))

Само за 15 минути, казвам си, ще обиколя сергиите, през Ориндж няма да минавам, че там не ми мърда половината ден...ще се отплесна и на музикалния щанд, и ще взема да осъмна в новата година с някой служебен фал, почти за жълт картон. Хммммм...к’ви 15 минути, к’во пиано, к’ви пет лева!!!! Обаче!!!!!! В ръце държа The Doors – От другата страна!!!!!!!!!!!!!!!!! Ето това е!!!! Направих си сама подарък, дори не си бях мечтала за подобен, а и нямах време да пиша на червенодрешкото...

Вторник, около 21 ч.
Прибирам се, снега скърца под обувките ни. Докато ме изпраща, му говоря толкова разпалено за книгата, а той като че ли ревнува...как може една книга така да ме завладее, а още не съм я разтворила!!!! Ееееее.....”кажи нещо друго де, стига с този Jim Morrison...”

На автобусната спирка една дама държи летен букет...ама направо!!!! Разкошен – в една сламена шапка са вплетени един слънчоглед, няколко зелени клонки и една мандарина...аранжиран е толкова красиво, не мога да го опиша....И странно....чак ти става топло от подобна гледка...

Сряда...обедно време, след около час това долното няма да го има...защото слънцето ще изгрее.
Снимам тези малки, големи и още по – големи вечнозелени дръвчета, облечени в бяло, в слушалките - ‘Bach Onto This’ и се замислям за бялото...като символ, символ на какво???

Бяло

Бялото символизира чистота, съвършенство, мир, невинност, чест, осъзнаване и ново начало. Може да преживявате пробуждане или да имате ново и свежо виждане към живота. Въпреки това, в Източните култури, бялото е било асоциирано със смъртта и скръбта. Чистота, най – вече морална.
Осъзнаване – май ми подейства бялото, именно в това отношение...осъзнах някои неща, които ми се случиха...
Ново начало – може би, вярвам в това и се сещам за един прекрасен SMS, който получих за новата година от един приятел, в който SMS се споменаваше новото начало...
А може би се пробудих, може би погледнах на себе си, на живота си по нов, свеж начин........и това само от един сняг, дошъл бързо и също толкова бързо отишъл си!
Обичам снега!!!!

Четвъртък, Ивановден...
днес има олово....
'Sorrow is a Woman' – е, ‘айде сега.....пак ние виновни....пращам пощенския гълъб...и тези бледо оловни облаци

'Answer to the Master' – ха ха ха ....
'Switch' - и слънцето се отрази в тях...
Прибирайки се към офиса...високата сграда в тъмното е Central Park Hotel Sofia (Kansas, май бяха отседнали тук...)

Звучи 'Slow Yourself Down' /Camel/ - мхм, ще ги послушам...ще намаля малко...

Сега се сещам, че преди няколко години опитах да чета книга, докато ги слушам (Camel де). Отказах се много бързо и едно по едно,...и сега ще е така – ще прочета книгата (лелеее, колко още подобни чакат, коя да захвана?????), после ще чуя новия албум на Ringo Starr ‘Y Not’ или обратното, а? На коя среща да отида първо, макар и непоканена...Когато си събера мислите, ще опитам да споделя кои неща си дадоха среща, кое беше първото, как...Музика, Поезия (книги по – общо казано), Философия...ъъъ, това май не е точно така, още не съм дорасла, ама ми се изплъзна просто, Словото, Изобразяването (как ли изобразявам..., не мога да рисувам), Компютъра (ха, добре че се срещнахме, че не знаех какво мога да правя!), Мисълта...тя май е най – първото, но....Времето ще покаже, то като един разкривател (сега я измислих тая дума, няма такава...) на Истината!!!!
Важното е да има Heartbreak /Bringin’ On The Heartbreak ;-)/

Среща

2009-12-31T15:14:00.007+02:00

СРЕЩА

Тя толкова дълго носеше доспехите си,
преди да се срещне с мен,
че аз вече бях останал гол и беззащитен.

Тя толкова старателно подбираше оръжията си,
преди да се изправим един срещу друг,
че аз вече бях изтръгнал ноктите си.

Тя толкова внимателно обмисляше стратегиите си,
преди да ме докосне,
че аз бях вече поразен.

Когато накрая дойде,
аз вече бях изваял обелиска на любовта си –
огромен, кристален, блестящ:
за да й го подаря, очаквах само една дума....

Но тя не я носеше в себе си.

Румен Попстоянов - Роко

Обърканите ми мисли ще видиш тук, нищо друго...но пък срещата си заслужаваше!

Не ща да си правя равносметка....а за такава пееше Георги Минчев (светла му памет!), но връщайки се назад...около 1 година и половина , си дадох сметка, че съм си изгубила времето...вместо да постигна нещо, отчитам че съм пропиляла толкова много време в нещо, което се оказа вятър и мъгла....

Дали защото престанах да вярвам, че я има, да я търся, я срещнах...И нали да имаме вяра? Съзнателно или не, дали я търсих, дали отидох при нея или тя дойде при мен? Изобщо трябва ли да я търси човек, нали уж я има, около нас е? Все това ни повтарят....

Срещнах я в един свят пълен с фалш (учудващо е, че успява да вирее в подобна среда!!)...свят, който приех за истински, в който влязох през малката пролука, която беше открехната...Нали когато някой ти затръшва врата, Бог ти отваря порти....Нещо подобно гласеше мъдростта, не гарантирам, че я цитирам дословно...Открехната беше, аз реших, че някой широко е отворил...сърцето си, душата си, очите си и ще ми показва, ще демонстрира, ще казва Истината. А то се оказа, че човешките очи са криви огледала (в случая заменям очи със сетива, но явно всичко е само нагледно, нищо смислено...) и не бива да се докарвам пред тях...А мислех, че ме четат и...приказката за „Око да види...” се потвърди на 150 %. Думи, думи.......Вятър и мъгла.
Аз отворих сетивата си за това което видях, приех го за достоверно. А то много бързо се срина, оказа се лустро. Колко сме слаби хората! Приказката за окото на пирата, на което хвърлили пръст, за да се затвори и да спре везната да се накланя на една страна, се оказа много вярна - една простичка думичка и проглеждаш! Всичко казано, облечено в гръмки слова се оказа едно нищо...Ако тези слова, успокояват нечия съвест, нека...

Та за моята среща.....Тя не говори много, даже рядко. Но както хубавата книга, когато я четеш и й вярваш, така и с нея, защото всичко което прави е много истинско...Не ми казва, че имам огромно значение за нея, което по никакъв начин не се рзбира, не използва клишета и високопарни фрази, опитвайки се да ме убеди в неща, кото знае, че не са истина, не парадира с това какво може да прави, просто го прави и не чака, не търси похвални слова...Не иска от мен да бъда резерва, не ме търси, когато е забравена, а когато е щастлива да ми покаже, че аз всъщност съм била една от навалицата...Присъствието й е постоянно, само с едно намигване, казва: „Ето ме, тук съм.” С две думи, само две думи и казва повече отколкото някой е изписал нейде в страници. И за какво, заради кого? Вероятно за да спи спокойно....
Казва, че се чувства виновна...виновна, че тя е добре, а аз страдам и в думите й личи чисто по детски, желание, ако може никой да не страда...Само веднъж ми протяга ръка и само веднъж казва, че тя винаги е подадена и когато имам нужда мога да я поема. Не ми подхвърля трохи, в образа на мили думи....лъжи...просто лъжи като теглиш чертата...
Не издига лозунги колко мрази лъжата, как не харесва двойнственността, а всъщност...Така де, крадеца винаги...нали знаеш? И за колко кратко време само разбираш, си проличава тази лъжовност....
Тя не прави фалшиви демонстрации в опити да впечатлява, не изпитва удоволствие от чуждата болка, не унижава – достойният пази най – вече достойнството на другите! Боже, като си помисля само...Тук многословието и красноречието се оказаха непознати, не се срещнаха (сблъскаха)...Joe Elliot пее When Love and Hate Collide – да, точно така и преди това казва ,че не може да спре болката, защото...нали след това е When....
Гледах на нещо като изключително, то се оказа изключително обикновено, а когато пред мен се яви нещо което ми се стори обикновено, то се оказа необикновено изключително!

Не знам дали е поредната грешка...Не знам дали е урока, поредния. Самата аз го казах, че ние сме на училище, в училището на живота всеки ден. Няма ли да мина най – накрая в по – горен клас? Пак ли ще трябва да мина на отсрещния бряг на реката...Не че не мога да плувам...но защо вече да не са спокойни водите?

Не искам повече да имам подобни срещи, пожелавам си това за следващата година, да нямам срещи „с погледи, скрити през рамото” (Щурците и тяхната вечна „Среща”). Не искам да ме "гледат" с „честни сини (може и друг цвят да бъдат, просто се сетих за този филм, в който тези очи не бяха честни, макар да не визирам всички хора със сини очи, защото...за мен всичко хубаво на този свят е синьо!....) очи”...Впрочем истината не е цветна, няма две лица, не говори много, тя се доказва, без да афишира, тя е просто ИСТИНА!

Спасение

2009-11-26T20:08:00.009+02:00

С ЛИЦЕ КЪМ СТЕНАТА

С лице към стената застанал,
но не за разстрел,
а за размисъл.

***
Ако в чашите е малко виното,
ако във виното е малко гроздето,
ако на гроздето не му достига слънце –
защо е виното тогава?

Ако в очите не достига смях,
ако в смеха ни радост няма,
а в радостта ни не достига слънце –
защо ни е смехът тогава?

Ако в живота смисъл не достига
в смисъла надеждата е малко,
ако в надеждата ни няма слънце –
защо ни е живот тогава?

*
Животът –
продължителна въздишка,
която към края си
става ужасно мъчителна.

***
Да спиш и да не сънуваш.
Да си буден и да не мечтаеш.
Да си жив и да не обичаш.

*
Болката е солист
в оркестъра на тялото.

*
Бъдеще – огромна топка мека глина.
От нас зависи как ще я оформим.
Но вече взе да се втърдява.

*
Къде отиват хората,
които вече съм забравил?

*
Кое ли би било по – добре:

да съм премълчал всичко,
което съм ти казал

или

да съм ти казал всичко,
което съм премълчал?

****************
Малко преди тръгване
или малко след пристигане
един и същ един и същ
във мислите си все се скиташ
от себе си не можеш да избягаш
напразно в нищото
на своята душа дълбаеш
но само старите руини
покрити със праха на съжалението
изстиващи уви откриваш
и дълго крачиш
по изличилите се вече стъпки
и ехото на ехо минало
в ушите ти като че ли отеква
отдавна мъртви сенки
в краката ти се стелят
и стъпките ти заглушават
така е всеки път когато
се впускаш в бягство
наричайки го пътешествие
в капаните на свойто аз попадаш
и винаги един и същи си
малко след пристигане
или малко преди тръгване.

*
И казват
много жаден бил е Бог,
когато сътворил сълзата.

***
Думи
като паузи
между мълчанията.

Викове,
в които тишината
си поема дъх.
Светлина,
колкото едно
примигване на мрака.

Живот –
малко отклонение
от смъртта.

Стихове: Румен Попстоянов

Потънах в тези стихове, „думи като паузи”...в опит да се изгубя, май несъзнателно избягах, но те ме върнаха...Благодаря ти, Роко!

...отново за уханието...

2009-11-11T20:11:00.003+02:00

На 7 – ми вечерта то беше страстно, горещо, интимно дори... Поднесе ни го един вълшебник, фино, изтънчено и ...какво ли още не!
Страстен танц, един забавен и щур ;-) перкусионист, от чиито изпълнения кръвта ти кипва, често пъти виртуозен дует между китара и акордеон (инструмента, на който той, както сам сподели – е свирил, цели два дена!!!! - преди да се влюби в струните), вихрено надбягване на звуци (Umbras), магия....

Al Di Meola...

Ухание на есен....

2009-11-06T21:08:00.007+02:00

„Защо точно в песните?, попита той.
Ами в тях, и не само......в онази пълна с френски финес вечер с нейните песни (Sylvie Vartan) и не ме питай коя точно ми хареса...беше прекрасно!
Е, онази сряда започна с уханието на цветния килим в парка ...с усмивката на жената, която каза че няма по – велик художник от природата, докато си говорехме колко ли нюанси на всеки цвят има във всяко едно листо?!...продължи с първото кафе и с..... Barbra Streisand ( „и как ухае тази нейна песен, кажи де!”)...и ахааа, виното и ония парчета, вечерта след концерта....Stevie Wonder, Barry White, Billy Cobham (даааа, почти същото усещане като на 11 – ти ;-))....е не беше точно „Червено и черно”, а защо не?....и в спора дали „Грембоск” или „Краткото царуване на Пипин ІV”....и тогава ухаеше на есен... :-))....дори в оная улична лампа, която с мигането си адски ме дразнеше...
А уханието продължи и в следващите дни...продължава...
...”веднага спри тези The Temptations!, това ли искаш?” – нееее, няма да ги спра...нека с тая песен са ми като обеца на ухото – да знам, че не бива да допускам никога (знам какво ще кажеш, но не се хаби...) повече някой в сърцето си, защото той остава там завинаги....че не бива да позволявам да пресича Пътя ми...да бъде най – тежката и да ми напомня, че трябва да внимавам с тези, които зад думите се крият (трогателните текстове на песни, например...) и че ‘Two Steps Behind’....само за...а как да разбера за кого?

....ухае на есен в одеялото, с което всяка вечер се увивам...във всяка свещ която догаря....във всяка усмивка, във всяка преглътната сълза, в телефонните разговори, дори в ужасните съобщения, които те подсещат, че трябва това или онова....в стичащите се струйки вода по запотения прозорец, в парата издигаща се от чайника...в будилника...;
....ухае на есен в прекрасния подарък от Василена (нищо, че е нарисувала плажа и сладоледаджията :-)))..ухае на есен в разкошните акварели на Венета Дочева - http://www.venetadocheva.com/. ....и във всички страхотни натюрморти от любимия ми фото форум...

....и в „Хубавите моменти проблясват в чашата докато леко разклаща уискито там, в полутъмното. :)))....да, Здравче...и тук (или там) ухае на есен...а „Тайната”, чака да бъде разкрита, страниците една по една ще ни откриват по някоя малка или голяма тайна...с ухание на есен...и c Pink Floyd ;-)))
...ухае на есен в мечтите ми – нали все повтаряш, че мечтата е подарък, който на себе си подаряваме и затова трябва да я сграбча и здраво да я стисна, да не я оставям да си тръгне...разкошно ухание!
...ухаеше на есен дори, когато за малко дойде ‘Zima’ – та ;-)))), ...ухаеше на есен дори в камбаните на манастира....ухае на есен….в очакването за утрешната среща....

....”Ама нали това го има във всичките сезони – и обещанието, и тъгата, и мечтата, и музиката, картините, горчивото вино, спомените, надеждите....кое пропуснах???”
Прав си приятелю, има ги през цялата година, но....
„Есен, есен, отново е есен
И жълти листа...”
Така де , отново е есен.... ;-))))

Благодаря на един приятел фотограф, за тази снимка! Даньо, да си жив и здрав, продължавай с красивите фотоси :-)))

7

2009-10-22T15:14:00.001+03:00

Липсваш ми днес, много....липсваше ми вчера и онзи ден, преди седмица и преди три месеца....през всичките тия години....
Мисля си, че дори когато беше до мен, пак ми липсваше. Когато се смеехме, когато плачехме, когато спорехме, когато се радвахме и страдахме, когато страдаше заради мен, заради всички нас...Когато ми помагаше, когато ме поучаваше, когато ми показваше пътя, когато се опитваше да ме предпазиш от грешките...Когато беше готова заради мен да сториш и невъзможното за да ме видиш щастлива, успяла....
Когато си говорехме...като че ли и тогава нещичко от теб все ми липсваше, ти ми липсваше, при все че беше с мен, до мен, бдеше над мен...Винаги си казвах, че това което не съм успяла да ти кажа, да споделя, ще го сторя, защото времето е пред нас и все ще има миг когато ще наваксам пропуснатото...И пропуснах толкова много мигове, а ти си отиде само за миг...

Знам, че сега пак си тук – до мен, бдиш над мен, помагаш ми – защото знам, че ако не е така, нямаше да се справя и да стигна дотук...Чуваш ли мислите ми, виждаш ли очите ми, които те търсят във всичко...

Обичам те, мамо!
http://vbox7.com/play:2dc0cdb8

............

2009-10-18T21:01:00.002+03:00

В ЖИТЕЙСКАТА ДЖУНГЛА

Щом живееш,

изместваш някого някъде.

Без да подозираш,

отнемаш нечие дихание.

Без да възнамеряваш,

изблъскваш с лакти, с поглед.

Без да съзнаваш,

раняваш с усмивка, с мълчание.

Запитваш ли се:
кого задушаваш в пространството?

Знаеш ли къде,
в кого рикошират думите ти?

За да живееш,
поемаш вина на неволен грабител.

Щом не желаеш,
дезертирай от себе си!

Но то е грабеж
от същия жаден, дарен Живот.

Разкай се
и продължи да живееш виновен!

БЛАГА ДИМИТРОВА, 1967

За обратната страна....

2009-10-15T04:03:00.006+03:00

....на нещата, на музиката, на живота...

....у хората!
Хора които да ме нараняват, ще има винаги! Само че...аз въпреки това трябва ( и искам!!) да вярвам в тях! Знам ли, може би трябва да срещна няколко неподходящи личности, преда да срещна подходящия за мен, за да бъда наясно, преди всичко със себе си! И си давам сметка, че има смисъл да се правят нещата, да се върви напред, да се търси Пътя – защото ако днес няма заради кого, утре ще се появи! А преди всичко и най – напред – заради себе си, трябва да продължавам... Преди два дена бях с една приятелка, чийто жест ме вдъхнови да напиша това (а дължах няколко думи и на хората, писали в предната ми публикация). Следващия клип е за нея, а също така и за всички приятели! Като се замисля само…колко малко му трябва на човек...среща с някой, който го усмихва, подава му ръка... музика и едно малко (чисто за мен!) ;-) на масата, една книга (Тайна е!) и обещание и за по едно кафе някой ден...докато е на промоция!

http://www.youtube.com/watch?v=P00-KBLqPwI&feature=fvsr

Колеги... :-)) шегувки разни, а? Петя, радвам се че си тук, благодаря ти! Анонимний ;-) не съм сигурна дали се знаем, засега..! Ако не, удоволствие ще е за мен да се запознаем. Хммм, Боби, добър опит :-) аз съм най – добрата приятелка на пианистката :-))))))), това е сигурно! И освен една гама, друго не мога да изсвиря на пиано! Месец септември вече се наложи (в музикален аспект) като месец нa пианистите и някак така се стекоха нещата, че за мен той премина под техния флаг! Благодаря ви, че се включихте в темата, за която не ми остана много време аз самата да споделя. И не защото Echoes или друга песен ме изгуби някъде, нито техни албуми! Добре че ги има, защото...Но пък с кратките ви коментари, ме накарахте да се замисля за определени неща.

“There’s no really thе dark side of the Moon, it’s all dark…”
Дали е така? Такъв ли е живота, черен, най – общо казано? Дали човек сам избира да се отдаде на негативното, да отиде на другата страна? И коя е всъщност тази друга страна на нещата? Еднаква ли е за всички? Въпроси, въпроси....отговорите къде да ги търси човек? В книгите, в музиката, киното...изкуството като цяло, или...??? Във всеки един от нас, там са отговорите, а изкуството..ни помага в търсенето, спасява ни от грешките и отчаянието или...или? Пускам си музика и разсъждавам...
Често пъти, да не кажа винаги съм се питала, дали успявам с нещата? Дали решенията които взимам са правилни? И аз не знам. Понякога напрежението е нетърпимо и само за части от секундата те трябва да се вземат! И да са верни, целесъобразни...И...нямам право на грешки – ех, това клише...но който и да го е измислил, се е оказал прав, защото за много неща се убедих, че е така! - прилича на състезание, на покоряване на някой връх и то ежедневно. Справям ли се? Просто правя онова което трябва и когато всичко се нарежда, разбирам че май не съм сбъркала. Опитвам се да гледам, да слушам и да вярвам.

http://www.youtube.com/watch?v=cMhkr-cgnHU&feature=PlayList&p=7CEC078881FEBD21&playnext=1&playnext_from=PL&index=37

Тук се сетих за едно решение, което взех преди 20 години. Знам че не сгреших, и за това и за миг дори не съжалявам! Впрочем – дали има грешки или така наричаме уроците, които всеки ден усвояваме?

http://www.youtube.com/watch?v=JDO_O1CS6d0

Ако Животът е училище, във всеки един миг имаме възможността да се учим в него! Е, не винаги уроците ни харесват, но какво пък...така израства човек. В процеса на експериментирането, пробваш, грешиш, пак пробваш докато успееш. Да, така се случва понякога – урока се повтаря докато се научи. Знам от личен опит :-)))И когато във времето се наложи да повтарям, пак на помощ ми дойде Fugazi….

http://www.youtube.com/watch?v=gF-qs_jxrH0&feature=related

За обратната страна ли ставаше дума?
Дано сме по – малко тия, които сме имали чувството, че сме повлечени от огромна вълна, която ни носи към висока тухлена стена и, че не можем да сторим нищо. Че тази вълна ни притиска до стената и няма изход, не можем да минем през нея или да я прескочим...Съдбата понякога ни запокитва в подобни състояния – на паника, отчаяние и не виждаме пътя към спасителния бряг...Човек си казва, че нищо не зависи от него, че „аз съм гроги”, че не иска всички да очакват от него да разбира и прощава, да решава вместо тях, да оправдава нечие поведение, да събира отломъци... Дали всичко това е обратната страна? Кой знае?!
„Обратната страна” не е по – добра от тази тук. Когато тя се превърне в тази тук, тогава ще открием другата обратна, която пак ще ни изглежда по – готината от тази тук! Хмм, малко тавтология, но....
Всъщност тези ми разсъждения нямат нищо общо с музиката на Pink Floyd или с поезията на Roger Waters (или имат?). Слушайки техните песни, човек може да изпадне в състояние на блажен транс. Зависи от момента в който се отдаде на това – може да му подейства като пречистване или да го накара да изпадне в дълбока депресия, даже в пагубни състояния (познавах хора, които подобни състояния погубиха, мир на праха им!)Зависи от всеки един от нас, и до подобни съждения и състояния може да ни докара и друга музика, не само тяхната – без значение колко космическа, земна, близка, гениална е. И без значение дали ще обърнем внимание на мъдростта съдържаща се в поезията, била тя злободневна, гениална с простотата на изказа или...Ако човек си внуши, че нищо не излиза от това или онова, че всички и всичко е против него, ако си навие на пръста каквото и да било (негативно)....дебела става работата! Внушението е голямо нещо! От внушение човек може и да си умре.....и тогава нито една музика, и нищо не може да му помогне...
Ако обаче....в един момент се окаже сам в заобикалящата го действителност, започва да я променя в мига, в който престане да реагира на нея! Ама нека не забравя, че тогава когато му се струва, че е съвсем сам, всъщност има себе си :-)) (в подобно състояние е изпадал самия Mick Box по едно време ;-)).

http://www.youtube.com/watch?v=PPGh_w4_rXs

Анонимния приятел тук :-), каза че зависи как си го направиш. Това е безспорно! Ама съдба било...съдба, съдба но...Всеки има някакви ресурси, които са му необходими в този живот, разполага с тях и като ги използва както трябва и най – вече, когато съдбата му поднесе онова, което не очаква...Изборът е на всеки и съвсем съзнателно го прави! Дали ще се откаже да се научи да плува и то сам, попадайки във водовъртежа или като Скарлет O’Хара ще си каже, че и утре е ден, и че за това ще мисли утре, сам решава! Ами да, заключва всички тия щуротии в едно чекмедже, хвърля ключа в реката и тръгва срещу течението! Ако е налице безспорния факт на битието – страстта да съществува – няма начин да не успее! Рядко има лишени от подобна страст хора, да не искат да знаят, да не искат да дават, да не искат да получават, да не искат да бъдат....Та дори и да грешат, да падат (ама нали казват: падни 7 пъти, стани 8!)...ако след всеки провал продължават без да са изгубили ентусиазъм...значи са открили по – добрата обратна страна ;-)
Била съм и от двете страни, без да стигам до крайности. Изобщо не съм толкова силна, колкото ми се е искало и ми се ще и днес, но....Не знам дали с възрастта осъзнаването, че ако сама не си вярвам, няма как да съм Аз, е поумняване или помъдряване, израстване...Знам, че открих отговори, които не съм търсила, за които не съм задавала въпроси. Дадох си сметка, че вярата (и в себе си), е нещо много ценно и силно, което знам ли защо озверява околните? Вече знам, че макар и трудно мога да направя така, че обратната страна да стане тази тук и да е по – добра! Просто трябва да опитвам, както шепти Мечтата :-)) Опитвайки се да си доставя всеки ден по едно ей толкова мъничко удоволствие – търся нещо което да ме усмихне! Защото усмивката е по – красива от грима, тя е най – силното оръжие...Може да е дъжда който плющи...вятъра който вдига шум до Бога, като разбърква листата на дървото под балкона ми...хъскито тичащо в парка...ей онзи облак, който прилича на лебед...Дори сълзата стекла се по бузата, при спомена за едно присъствие, карало ме дълго време на безсъние...Една любима песен, една чаша вино, поредната глава от книгата...снимка,....Абе клише или не, ама Скарлет си е Скарлет...и аз като нея си казвам, че утре ще мисля за това! И си мисля, че трябва да съм (да сме!) като онова жабче от ПРИКАЗКА ЗА МАЛКИТЕ ЖАБЧЕТА, дето било глухо....

http://www.youtube.com/watch?v=g5TxGk7hZTI&feature=PlayList&p=C3EBCC92884A9D96&playnext=1&playnext_from=PL&index=19

Richard Wright

2009-09-15T02:28:00.001+03:00

"Той не се самоизтъкваше, но беше много талантлив и обичлив. Изключително много скърбим за неговата загуба", споделя Дейвид Гилмор

Richard Wright за албума 'The Dark Side Of The Moon': „Като че ли целия свят чакаше някой да направи този албум и слава Богу че точно ние сторихме това!”. Човечеството е чакало, искало винаги такива шедьоври като този албум, мисля аз. С днешна дата, всичко излязло от „сърцето на групата” е шедьовър. И не само днес.
Според Wright, в този именно албум се получава едно сливане, сплав някаква от звуци, докато тримата пишат песните. Някакво преплитане, пречупване..На обложката пък светлината се пречупва през призмата.
Питам се, как ли всеки който слуша този албум, пречупва през своята призма посланията им? Дали всеки от нас може да каже, че е бил на обратната страна на Луната? Съзнателно или не човек попада там, така ли е? Както веднъж ми каза един приятел – отговорите знаеш къде са, потърси ги именно там...

Признавам, че нямам представа дали на златния диск изпратен в космоса с музика, има композиция на Pink Floyd....по-скоро те са взели от там звуците и са сътворили нещо което е извън пространството, извън времето...Time....

Пренесям се на друго място за известно време...Echoes....тук ще се изгубя за малко, после ще се търся в друго някое...

Класика в рока (1 септември, 2009, Пловдив)

2009-09-13T01:15:00.004+03:00

Това, че една голяма част от публиката на този концерт е дошла за да получи поредната доза Deep Purple едва ли учудва някого! Не казвам по – голямата, защото ми се иска да вярвам, че сме дошли тук заради Jon Lord, не заради легендарната група! Няма как да го отделим от нея и не само защото е неин основател и е подарил на света едни от най – прекрасните творби в хард рока, но той е и ‘Bouree’, и ‘The Sun Will Shine Again’, още... ‘Pictured Within’, ‘Wait a While’, ‘Burntwood’, ‘Say It’s All Right’, ‘Sarabande’ (последните три не ги чухме, както и още много, но...) или Windows – няма такова произведение!!!!!! Няма как за два часа да видим всичко, но и това което той поднася, е повече от мечтано!
„Трябваше да се съвзема след сърцебиенето, което предизвика дамата когато ми поднесе цветята преди малко...” (отново по памет цитирам, а и в превода дано не съм сгрешила много) казва беловласия музикант, когато отново е пред нас и предизвиква усмивки и аплодисменти /разбира се! :-))/.
Дали ‘Pictures Of Home’ е запазена марка на Deep Purple като откриваща концертите им (поне у нас, в Каварна началото е с друга, но в останалите три тя е първото парче) и дали е любимата на Jon Lord или на групата като цяло, признавам не знам. Но той вдига завесата на втората част на концерта (в която част имаме „класика в рока” и „класика в рока”) именно с нея! Началото на парчето, с интрото на оркестъра все още не предизвиква овации, но когато идва мига на ударните, както го знае цял свят, амфитеатъра е на крака и музиката е леко заглушена от виковете на публиката! След малко всички пеем в хор с Doogie White....хващам се за косите и изтръпнала не мога да се насладя на мига, в който Jon Lord с вълшебните си пръсти свири солото на Blackmore....до мен младежката част се възмущава от родните музиканти от група „Те” (един от тях не спира по време на целия концерт да прави това, но аз няма да коментирам тяхната изява, макар те да са част от това събитие за добро или лошо....)...Оркестъра е блестящ! Нашия оркестър...
Следват изпълнения, които хвърлят зрителите в емоции и преживявания, за които се говори все още и ще се говори! Поднесените (уникално при това!) Wait a While и The Sun Will Shine Again от красивата и крехка като порцеланова статуетка полякиня Kasia Łaska ме трогват до сълзи! Това момиче има разкошен глас, който не сравнявам с тези на Anni-Frid Lyngstad Fredriksson и Sam Brown и това би било грешка! Тя е тук за да изпее тези красиви песни така както тя ги усеща! Както казва един друг велик пианист и композитор, и поет – Ken Hensley – певеца трябва да пресъздаде думите на една песен, като вложи в тях цялата страст, която е вложил този който ги е писал! А тя го прави по великолепен начин, в съпровода на нашия оркестър и прекрасните фигури, които реди Jon Lord на рояла! „О, божествено красиво!” казвам на глас и съм на крака, след финалния акорд на Wait a While!
И до днес не спирам да се чудя на големите рок музиканти...техния поглед към Изтока – и Deep Purple, и още много групи често пъти са включвали източни мотиви в рок парчетата си. Това виждаме и в...” Това е Boureе” радвам се, когато чувам началото с ударните инструменти и един приятел до мен леко съжалява, че няма да чуем Sarabande...Изобщо не съжалявам, не спирам да си тактувам и леко да се поклащам в ритъм, и искам някой да ме ощипе..дали не сънувам?!?! Цялото ми същество ликува! Боже, благодаря Ти!!!!!
Само да вметна – тук разказвам без да спазвам реда на изпълненията, но мисля обяснимо е!
При всяко свое появяване на сцената или прибиране зад нея, Doogie White е посрещнат от публиката повече от радушно – особено от тези, дошла специално за частта рок. Той си заслужава аплодисментите отначало до край! След концерта с приятелите споделяме, че сме много приятно изненадани от неговото пеене, някой казва че не е очаквал подобно нещо, аз не съм се съмнявала или поне не от това, че пее здраво рок! Но...той пее великолепно, както партията на Gillan във Second Movement (нали…и тук няма сравнения, просто слушам чистия и дълбок глас на White), така и Pictured Within – много силна песен, много лична, както и целия албум!
'here be home...here be travellin'...here be thunder...here be blue...and Sometimes heaven and thoughts of wonder...the Miracle of children...a poet and a pilgrim kith and kin - pictured within
lose and win - pictured within'
Обещавам си да преведа текста на песента някой ден....
'The Telemann Experiment' – Той е на рояла, а оркестъра във вихъра си! Класика в рока :-), няма какво повече да кажа. Изсвирва (изживява музиката си!) всяка една нота по начин, който едва ли някой е очаквал от един 68 годишен мъж, с толкова енергия и младежки дух, чак не е за вярване! И като за последно..!!
Впрочем той прави това от самото начало – когато седи неподвижен пред органа и чака своя миг да се включи в произведението, а ръката му е отпусната върху инструмента..сякаш не е тук, а в друг свят; когато сяда на рояла и се движи в такт на музиката, повдига и сякаш рита с крак нещо /като някой нахакан ученик :-))/...когато редува тоновете на клавишните поклащайки се в познатата до болка поза от всичките му изпълнения на живо които сме гледали! Изпънат като струна пред Hammond–а, леко люшкай го...Хм...като хипнотизирана съм в тези мигове и не мога да повярвам, че това се случва пред очите ми!!!! С всяка своя фибра този гений изразява всичко което е събрал в Музиката , а аз не знам къде са ми очите, ушите...сърцето и душата ми се радват, плачат...страдат, веселят се!
След тържественото изпълнение на 'Gigue', Jon Lord се прегръща с почти всички музиканти на сцената, благодари им....Няма седнал човек в амфитеатъра, ръцете вече са изтръпнали от аплодисменти, ама кой ти гледа!
„Запомнете тези музиканти, това е ВАШИЯТ ОРКЕСТЪР!!!”!!!! Тези негови думи ми докарват сълзи, чувствам се адски горда! Нямам глас, нямам ръце, няма ме....разпиляна съм и знам, че трудно ще се събера!
След няколкоминутно шумно аплодиране и подсвирквания, Lord излиза на сцената заедно с диригента на оркестъра, който вече има вид на рокаджия. Облякъл е черна тениска от официалния мърчъндайзинг на музиканта, с надписи на гърба..датите от турнето му. Е, вече е ясно, че щенията рокаджийски ще бъдат задоволени!

Признавам си, че и аз се вълнувам! Когато споменава името на David Coverdale, става ясно дори на тия които не знаят английски език, какво точно ще последва!
Kasia Łaska и Doogie White правят дует на ‘Soldier Of Fortune’....този химн, публиката им приглася в пеенето и ....отново напират сълзи, лека усмивка се прокрадва на лицето ми, когато Jon свири солото на Blackmore! Опитвам се да си представя как се чувстват хората в този миг в тъмното – дали са щастливи, дали скришом бършат търкуланала се сълза, дали държат някого за ръка или в прегръдките си, натъжават ли се, сещайки се за някого....Все пак това е песен с която всички са се влюбвали или разлюбвали....
Малка групичка от публиката, успява да развали магията на вечерта с досадно пеене - искат си хората Black Night бе, и това е! – става ми неприятно. Обидно е някак заради този титан на сцената, ама нашенеца това си знае...
В момента в който Lord казва, че няма да си тръгне преди да ни изпее една песен (дали не се сещаме коя?), времето изведнъж спира!
В едно интервю той казва, че любимия му албум на Deep Purple е ‘Deep Purple In Rock’ (и на мен! дали защото това беше първата плоча, която имах, не знам...а първата тяхна песен която чух не беше от албума) и несъмнено е, че ще изсвири пред нас Златния блус, както я наричат навремето, та и до днес все още!!
Не чувам началото на ‘Child In Time’ – мощен рев от трибуните заглушава първите тонове и акордите от Hammond Organ-а не достигат до мен...За кратко обаче – след миг вече цялата виртуозност на тази вечна творба е пред нас! Гениалният творец разголва душата си с нея....
Наясно съм, че магията на песента в частта вълнуващ диалог между китарата и клавира няма да видим. Майсторския разговор между двамата големи – Jon Lord & Ritchie Blackmore – провеждан на фона на перфектни ударни и ненатрапчив когато е нужно бас, тази вечер липсва. Но изпълнението (и) на този химн в съпровод с пловдивските филхармоници е най – тържественото което някога съм виждала!
До такава степен, че настъпилата тишина, когато започва втората част и Jon удря клавишите, крещи...крещи от тишина и пред нас звучи....чувам партията на органа, както студийното изпълнение на парчето...Велико, само това мога да кажа! А всъщност - няма думи, които точно да опишат величието на този човек!
Няколко пъти излиза на сцената за да се поклони, да благодари, да ни благослови!
.........
С приятелите седим в едно заведение, преди да отпътуваме за столицата, май не ни се тръгва?! Трудно говорим за това на какво сме станали свидетели – тепърва предстои да разберем, да се осъзнаем. Не говорим за музиката на Jon Lord или на Deep Purple, нямаме сили за това, а и тя все още е там...витае около нас, в нас е, изпълнила е целия въздух!
Казвам „наздраве” на Милена, момичето, което ме упъти как да стигна до мечтата си..”Какво ще кажеш, как се чувстваш?”, пита ме с усмивка на уста. „Не знам как се чувствам...какво да ти кажа – току що прегърнах Мечтата си и тя мен!”
И още съм в тази прегръдка!

In time...

2009-09-09T20:38:00.006+03:00

1 септември 2009, Пловдив

Типична делова атмосфера цари в Пловдив (обикновен работен ден е ...), няма оживление по улиците в ранния следобед, горещо е, все още е лято! След изпита студена напитка, в едно централно кафене срещу фонтана, решавам да щурмувам амфитеатъра, часове преди концерта. „Дано имам късмета преди или след репетицията...” си казвам, наумила си нещо. Тръгвам по калдъръмените улички и гледам да вървя по сенките – и без това след 20 ч. ще е жегата !?!! Спирам пред антикварни магазини и правя снимки на ретро грамофони (този музикален апарат, има особен сантимент за мен) и се усмихвам, спомняйки си за първите плочи на DP които съм държала в ръце още като ученичка....Минавам покрай красивите къщи в старата част, виждам ведрите лица на малки художници, които на бели листа запечатват детайли от тях, а аз с фотоапарата...Спирам, пия вода за да се спася от жегата, а две котки - Пловдив е града на котките, не знам дали има друг в България с толкоз много и то на почти всеки квадратен метър, да не се прави асоциация с една песен :-) - блажено се излежават на хладните камъни, спасявайки се от горещината....Близо съм вече, макар и слаба, музика достига до слуха ми!!!!

На сцената има неколцина души, филхармониците все още не са заели местата си за последната репетиция...ето го и него!!!! – в черен спортен панталон (анцунг може би или джогинг е по – правилно, знам ли!), черна тениска, навел се над Hammond Organ – a си...само при вида на гледката и вече тръпки ме побиват (снимката вдясно е малко от птичи поглед...)...Но не допускам за миг дори, този неглиже на пръв поглед достолепен мъж, къде ще ни отведе само след няколко часа (16.30 ч. е)!!!!!
Едно безкрайно симпатично момиче от града ме упътва как да стигна до мястото, където ако съдбата е на моя страна, ще имам щастието да направя желаната снимка, да се докосна до този Бог!, нещо което пропуснах преди 11 години. Впрочем – той толкова отдавна ме е докоснал с всичко което е сътворил, че чисто физическото ще еееее...но! Всеки би искал да е близо до някой божествен и в преносен, и в буквален смисъл!
И аз прегърнах мечтата си, тя мен също...пространството се скъсява в такива моменти!!! Не мога повече нищо да кажа на този етап, бягат ми думите.

Когато става дума за Deep Purple, без значение дали за групата като цяло или за отделен неин член, винаги се вълнувам и не мога да опиша това. Просто се отдавам на емоцията, която ме владее! Много трудно мога да опиша как се чувствам докато слушам музиката им – винаги е като за първи път, в парчетата нещо постоянно се случва и това винаги ме разтърсва, докосва всяка струна на душата ми, изпълва цялото ми същество! Музика, която е осмислила живота ми, светоусещането, изпълнила със съдържание дните ми....Нямах представа, че тази музика ще очертае трасето на живота ми занапред, ще ме спасява в най – трудните моменти и че ще има периоди в които ще оставам и жива, и нормална, абстрахирайки се от всичко гадно около мене!

Точно в 20. 00 ч. /хм, английска точност ли му се викаше на това ;-) /пловдивския кмет видимо развълнуван (пропуска Roger Glover, когато споменава всеки един от най – великата хард рок група, като споделя, че е израсъл с музиката им...но е оправдан заради това!), открива поредното издание на Есенния салон на изкуствата. Това културно мероприятие се оказва едно от най – стойностните и любимо на много меломани (не подценявам останалите изкуства, които намират място в него, но темата е музикална!). Предполагам, че градоначалникът се досеща, че неговата мечта да види на една сцена класическия Deep Purple, е мечтата на всички изпълнили докрай амфитеатъра! Ако има кой да я сбъдне....!!!!!

Множеството изпада в еуфория, когато Jon Lord излиза на сцената! Около 3 000 човека са на крака и около...не знам точно колко (един приятел казва 20, че са били) минути аплодисментите не стихват. Сядам на мястото си, в приятна компания съм. Седя точно срещу легендарния музикант и неговия легендарен Hammond Organ!!! Нямам думи!
След изключителната емоция при посрещането, вече сме смълчани, в трепетно очакване...Jon Lord ни връща назад във времето в представянето на произведението си. Ами не е връщане това назад, този концерт се случва пред очите ни! За пръв път “Concerto For Group And Orchestra” е представен на живо през септември....на 24 септември, за пръв път е представен на родната публика през....септември, на 1! За нас той не е минало, независимо от възрастта ни! Щом имаме дух за тази музика, за този вълшебен музикант, щом сме тук и сега, значи във времето сме (in time)!
Думите му попиваме по същия начин, по който след броени минути ще направим и с музиката му!
Началото...най – накрая....и на родна сцена се случва! Велик миг, който е посрещнат с ръкопляскания (както всичко което е изсвирено в тази благословена нощ!). От сцената блика музика, която се къпе във възторг! Инструментите се гонят, настигат се, рисуват...състезават се сякаш кой да опише по – добре мислите, мечтите, всичко което е вложил в тях твореца...Имам чувството, че нотите не са писани от обикновен човек, а от самия възторг, за малко приел човешки образ!!! И поискал да каже на простосмъртните що е то Музиката и какво може тя! Тя ни издига на криле от вдъхновение, летим...нямаме нужда от наркотици или някакви други изкуствени средства за това, съзерцаваме с широко отворени очи, уши...с всички сетива. Пред нас се изреждат всички стари и познати подробности, наслаждаваме се безкрайно на изкуството на този гений! И все едно сме се събудили от летаргия за да преоткрием богатството на музиката, със запазена марка Jon Lord!!!
Изпращаме го с няколкоминутни бурни викове и аплодисменти, а той прибирайки се зад сцената, помахва на всички с букета, който едно красиво момиче му поднася след финала на величествения “Concerto For Group And Orchestra”.

В антракта с компанията до мен се възхищаваме на съпровода на нашия оркестър и не спираме да се удивляваме на това уникално произведение! Един познат често пъти ме апострофира с думите: „Класически концерт както всички останали такива. Какво му е уникалното?”. Не знам...може би не толкова самото произведение, по – скоро неговия творец! Не са единствената рок група Deep Purple, която се заиграва (май не е точната дума, но тя ми изплува изведнъж) с класиката. Класическата част от произведението не е от популярните – не е „Токата и фуга” или „Симфония № 9” - тези на които някои групи правят рок аранжименти, класическото тук не е просто фон, за да подсили или допълни рок темата. Отплеснах се...., а за твореца щях да кажа...Уникален е и в това няма спор – и до днес се изумявам от таланта на този човек...да напише партията за всеки отделен инструмент! Колко инструмента има в едни класически оркестър или поне в този, за който е написана творбата? А колко още рок музиканти са писали ноти за фагот или обой, за флейта, кларинет в чисто класическо произведение? Може и да има, не знам – с ръка на сърцето си признавам, че не съм чувала за друг! И последно – за времето си творбата е единствена по рода си (така мисля..ако греша, моля за извинение!), създадена от рок музикант! В този ред на мисли се сещам за въпроса на една приятелка, която на следващия ден ме попита дали Jon Lord не е в повече класически, отколкото рок музикант?! Знам ли, кой знае!?! Космополитен е мисля, ако тази дума е подходяща! Едно е сигурно – клишето „Класика в рока” важи с пълна сила за него. Както „класика в рока”, така и „класика в рока” :-)...тази игра на думи намери смисъл в Пловдив на 1 септември....

Един концерт във времето...

2009-09-08T23:19:00.006+03:00

Разказът ми за този концерт е в няколко времена, не ги уточнявам...малко ще се лутам, но – всичко е във времето и май вповече е тук и сега. Просто е in time .

28. 11. 1998 г., Кемпински хотел Зографски, малко преди полунощ....
Пръв от петимата във фоайето влезе Той! Групичката от търпеливо чакащите почитатели (почти 20 и кусур години чакахме този момент, някои може би и повечко...!!!), го наобиколихме. Всеки държеше в ръка по нещо – снимка, обложка на плоча, плакат, единствената дотогава излязла на наш пазар книжка за групата....
Не остана нищо неразписано, дори билети подаваха хората за подпис. И той не пропусна нито един – усмихнато поглеждаше всеки човек, след като беше сложил подписа си върху това което му беше подадено! Какво излъчване само има този мъж! Не знам чар ли е, харизма, обаяние, магия...защо ли няма една дума с която да го опиша???? Знам обаче, че след тази среща (колко кратък миг беше...) се чувствах много спокойна, като пречистена...и запомних усмихнатите му очи с малки бръчици в ъгълчетата, великолепната осанка и завладяващ, и мек глас!! И с надеждата за нова среща, колкото и да беше невероятно! А за онази, другата среща....която имам всеки ден – било по радио, на уредбата, на видеото, че и на компютъра, някой друг път ще споделя какво съм запомнила :-)...

Запомнила съм какво казват двама души от Deep Purple по повод събирането им през ’84 ...Jon Lord: „Крайно време беше, нали?” Това казах и аз: крайно време беше...да дойде отново в България :-).
„Доста време мина от първото ми гостуване тук, 11 години!” спомни си той по време на концерта (цитирам по памет и оттук нататък ще има още , а ако някъде сгреша в превода, изгубя се, ...неминуемо е, вълнението е трудно описуемо и трудно се случва точката....). След 11 години той е отново тук и е същия, и не е - все така земен, сърдечен, от него лъха благородство и финес, които рядко може човек да види...е, косата му е вече съвсем бяла и няма отношение за таланта и свиренето му, само допълва благородното му излъчване и респектира! Различното – по – величествен от всякога, по – магичен, по – завладяващ!

Първоначалната информация за концерта на Jon Lord с Пловдивската филхармония беше оскъдна – само дата, място, музикантите които ще видим до него на сцената и...толкоз. Докато четях това, нещо ме жъгна, че май...Ама хайде да видим!
Разглеждах сайта му често и ми правеше впечатление, че във всеки концерт свири различни неща. Неизменно обаче във всеки сет лист присъстваше един от шедьоврите на този блестящ композитор - гениалното “Concerto For Group And Orchestra”!!! Смело вече се надявах, че това именно ще видим!!! Не, че имах нещо против да чуя Riders On The Storm (The Doors) или Papa was a Rollin’ Stone (The Temptations)....ама че разнообразие от стилове, а? Точката на колебанията дали това или онова, сложи новината за участието на Doogie White само две седмици преди първия ден на септември! От този момент нататък ...

Картини

2009-08-31T11:37:00.012+03:00

Тия дни, докато се зареждам за концерта, слушайки и наслаждавайки са на музикалните (е, творбите на Lord все пак присъстват повече), пред мен са и други едни картини.

Преди около три години, в продължени на месеци, всяка сутрин един човек ми пожелаваше „Добро утро и слънчев ден!”, като ми пращаше цветя и други неща, които беше сътворил в късни доби...в дългите (или къси, знам ли какви точно са били те за него тогава!?) нощи...в малките часове на дните.

Водехме дълги разговори по телефона (разстоянието което ни делеше не беше много голямо, но заради определени обстоятелства, известно време не можеше да става и дума за среща, та в този именно период беседвахме задочно....), говорейки си за живота. Споделяхме много, разказвахме за любимите си неща и често се поздравявахме с любими песни. Казваше, че музиката го зарежда....често пъти му беше муза.

Ето някои от тях. Автор е художникът Антон Асенов.

Знам, че няма да бъде на 1 септември в Пловдив. Дано да може да продължава да слуша музиката, която го зарежда! И особено на този виртуоз, чиито пръсти творят не по- малко красиви картини от тези на един художник, неговите...

Среща - мечта

2009-08-25T17:03:00.009+03:00

Казват, че човек би живял по - дълго, ако държеше мечтите си по - наблизо!

Това което, ще се случи (надявам се и на мен, да е здраве и живот!) на 1 септември в Пловдив, ще е сбъдване на една от мечтите, която не знам дали и доколко би ми донесла или някому по - дълъг живот?! Знам, че подобни мечти ми помагат да се държа и в най - трудните мигове, в най - самотните ми дни и нощи, в най - щастливите ми моменти, винаги....

Срещата с божестевеното, като музиката на този гений, е тази, която ме вдъхновява! А едва ли има нужда от много приказки, за да се убеждаваме колко божествен Е! Той самият ще докаже това по безспорен начин!

Надявам се да споделя тук преживяното, а до срещата с него, ще се зареждам с....