Един концерт във времето...

Разказът ми за този концерт е в няколко времена, не ги уточнявам...малко ще се лутам, но – всичко е във времето и май вповече е тук и сега. Просто е in time .

28. 11. 1998 г., Кемпински хотел Зографски, малко преди полунощ....
Пръв от петимата във фоайето влезе Той! Групичката от търпеливо чакащите почитатели (почти 20 и кусур години чакахме този момент, някои може би и повечко...!!!), го наобиколихме. Всеки държеше в ръка по нещо – снимка, обложка на плоча, плакат, единствената дотогава излязла на наш пазар книжка за групата....
Не остана нищо неразписано, дори билети подаваха хората за подпис. И той не пропусна нито един – усмихнато поглеждаше всеки човек, след като беше сложил подписа си върху това което му беше подадено! Какво излъчване само има този мъж! Не знам чар ли е, харизма, обаяние, магия...защо ли няма една дума с която да го опиша???? Знам обаче, че след тази среща (колко кратък миг беше...) се чувствах много спокойна, като пречистена...и запомних усмихнатите му очи с малки бръчици в ъгълчетата, великолепната осанка и завладяващ, и мек глас!! И с надеждата за нова среща, колкото и да беше невероятно! А за онази, другата среща....която имам всеки ден – било по радио, на уредбата, на видеото, че и на компютъра, някой друг път ще споделя какво съм запомнила :-)...

Запомнила съм какво казват двама души от Deep Purple по повод събирането им през ’84 ...Jon Lord: „Крайно време беше, нали?” Това казах и аз: крайно време беше...да дойде отново в България :-).
„Доста време мина от първото ми гостуване тук, 11 години!” спомни си той по време на концерта (цитирам по памет и оттук нататък ще има още , а ако някъде сгреша в превода, изгубя се, ...неминуемо е, вълнението е трудно описуемо и трудно се случва точката....). След 11 години той е отново тук и е същия, и не е - все така земен, сърдечен, от него лъха благородство и финес, които рядко може човек да види...е, косата му е вече съвсем бяла и няма отношение за таланта и свиренето му, само допълва благородното му излъчване и респектира! Различното – по – величествен от всякога, по – магичен, по – завладяващ!

Първоначалната информация за концерта на Jon Lord с Пловдивската филхармония беше оскъдна – само дата, място, музикантите които ще видим до него на сцената и...толкоз. Докато четях това, нещо ме жъгна, че май...Ама хайде да видим!
Разглеждах сайта му често и ми правеше впечатление, че във всеки концерт свири различни неща. Неизменно обаче във всеки сет лист присъстваше един от шедьоврите на този блестящ композитор - гениалното “Concerto For Group And Orchestra”!!! Смело вече се надявах, че това именно ще видим!!! Не, че имах нещо против да чуя Riders On The Storm (The Doors) или Papa was a Rollin’ Stone (The Temptations)....ама че разнообразие от стилове, а? Точката на колебанията дали това или онова, сложи новината за участието на Doogie White само две седмици преди първия ден на септември! От този момент нататък ...