............
В ЖИТЕЙСКАТА ДЖУНГЛА
Щом живееш,
изместваш някого някъде.
Без да подозираш,
отнемаш нечие дихание.
Без да възнамеряваш,
изблъскваш с лакти, с поглед.
Без да съзнаваш,
раняваш с усмивка, с мълчание.
Запитваш ли се:
кого задушаваш в пространството?
Знаеш ли къде,
в кого рикошират думите ти?
За да живееш,
поемаш вина на неволен грабител.
Щом не желаеш,
дезертирай от себе си!
Но то е грабеж
от същия жаден, дарен Живот.
Разкай се
и продължи да живееш виновен!
БЛАГА ДИМИТРОВА, 1967
кого задушаваш в пространството?
Знаеш ли къде,
в кого рикошират думите ти?
За да живееш,
поемаш вина на неволен грабител.
Щом не желаеш,
дезертирай от себе си!
Но то е грабеж
от същия жаден, дарен Живот.
Разкай се
и продължи да живееш виновен!
БЛАГА ДИМИТРОВА, 1967
Публикации
2 коментара:
Знаеш ли...не искам да живея виновна.
Виж...и аз се замислих над този последен стих...Едва ли някой иска да живее виновен и не това е посланието на поетесата, не мислиш ли? Ако няколко пъти прочетеш предишните, ще видиш, че всичко има смисъл и е вярно, ето:
"За да живееш,
поемаш вина на неволен грабител."...мисля, че това определя финала на стихотворението.
Публикуване на коментар