Ухание на есен....

„Защо точно в песните?, попита той.
Ами в тях, и не само......в онази пълна с френски финес вечер с нейните песни (Sylvie Vartan) и не ме питай коя точно ми хареса...беше прекрасно!
Е, онази сряда започна с уханието на цветния килим в парка ...с усмивката на жената, която каза че няма по – велик художник от природата, докато си говорехме колко ли нюанси на всеки цвят има във всяко едно листо?!...продължи с първото кафе и с..... Barbra Streisand ( „и как ухае тази нейна песен, кажи де!”)...и ахааа, виното и ония парчета, вечерта след концерта....Stevie Wonder, Barry White, Billy Cobham (даааа, почти същото усещане като на 11 – ти ;-))....е не беше точно „Червено и черно”, а защо не?....и в спора дали „Грембоск” или „Краткото царуване на Пипин ІV”....и тогава ухаеше на есен... :-))....дори в оная улична лампа, която с мигането си адски ме дразнеше...
А уханието продължи и в следващите дни...продължава...
...”веднага спри тези The Temptations!, това ли искаш?” – нееее, няма да ги спра...нека с тая песен са ми като обеца на ухото – да знам, че не бива да допускам никога (знам какво ще кажеш, но не се хаби...) повече някой в сърцето си, защото той остава там завинаги....че не бива да позволявам да пресича Пътя ми...да бъде най – тежката и да ми напомня, че трябва да внимавам с тези, които зад думите се крият (трогателните текстове на песни, например...) и че ‘Two Steps Behind’....само за...а как да разбера за кого?

....ухае на есен в одеялото, с което всяка вечер се увивам...във всяка свещ която догаря....във всяка усмивка, във всяка преглътната сълза, в телефонните разговори, дори в ужасните съобщения, които те подсещат, че трябва това или онова....в стичащите се струйки вода по запотения прозорец, в парата издигаща се от чайника...в будилника...;
....ухае на есен в прекрасния подарък от Василена (нищо, че е нарисувала плажа и сладоледаджията :-)))..ухае на есен в разкошните акварели на Венета Дочева - http://www.venetadocheva.com/. ....и във всички страхотни натюрморти от любимия ми фото форум...

....и в „Хубавите моменти проблясват в чашата докато леко разклаща уискито там, в полутъмното. :)))....да, Здравче...и тук (или там) ухае на есен...а „Тайната”, чака да бъде разкрита, страниците една по една ще ни откриват по някоя малка или голяма тайна...с ухание на есен...и c Pink Floyd ;-)))
...ухае на есен в мечтите ми – нали все повтаряш, че мечтата е подарък, който на себе си подаряваме и затова трябва да я сграбча и здраво да я стисна, да не я оставям да си тръгне...разкошно ухание!
...ухаеше на есен дори, когато за малко дойде ‘Zima’ – та ;-)))), ...ухаеше на есен дори в камбаните на манастира....ухае на есен….в очакването за утрешната среща....

....”Ама нали това го има във всичките сезони – и обещанието, и тъгата, и мечтата, и музиката, картините, горчивото вино, спомените, надеждите....кое пропуснах???”
Прав си приятелю, има ги през цялата година, но....
„Есен, есен, отново е есен
И жълти листа...”
Така де , отново е есен.... ;-))))

Благодаря на един приятел фотограф, за тази снимка! Даньо, да си жив и здрав, продължавай с красивите фотоси :-)))