Цветно

Понякога облаците имат нужда да се прегърнат! Зловеща прегръдка, ще кажеш, но...
...и последната, знай!
А розите...
....чак не вярвам – две седмици издържаха.
:-)))
Чай от рози ли да си направя?...

...или за вечни времена????

2 коментара:

Анонимен каза...

Мхм, бръм...поредната муха! Сега ще търсим рецептата! Да попитаме ли Гаустин ;))))
А не щеш ли вино от рози...сладко от рози?? Лудо момиче, бреййййй! Кога успя да ги "хванеш" в крачка..ъъъъ, пардон, в "прегръдка"?

Бо Бо :)

Лора каза...

Боби, ти сигурно си зодия Рак, хм? ;-)
Докато някой пържеше филийки за закуска, друг бързаше за работа, трети се прегръщаха и ги хванах...:-))))
Недей така с това сладко - като се каже сладко от рози, се сещам за времето на плетените на една кука покривчици, стъклените купички на баба и малките сребърни лъжички ииии...не е мойта стихия! Дотук добре, ама то сигурно върви с „Бели ружи” или друг шлагер от време оно...аааа, не! И какво против Гаустин имаш? Рецептата значи...дай тогава да видим колко рецепти с рози ще предложиш? Може би патешки гърди със сос от рози..хайде, твой ред е!

Анджи, много пъти съм си мислила да запазя по този начин красотата, все се отказвах, знам ли защо! Приказки оттук – оттам, суеверия разни, че не е хубаво да имаш сухи цветя в къщата си, но.....непременно ще ги запазя по този начин тоя път, ей така напук на всички които ме съветват обратното :-)) (ако разбира се, този който ги беше разпилял така, не ги е изхвърлил вече...ей...).
Гушки :-))