Все пак - GAMMA RAY...и обещавам да споделя!

„Студена неделя, съботата...слънчева и топла, толкова настроение ми създаде!”..„След малко ще ти си върне настроението”...
Говорим си, компанията, с която съм тръгнала за концерт. Надяваме се да няма проблем при влизането, но...приказки, че в клуба няма никаква вентилация, че като почнат сега да те тарашат като престъпник и олеле, ииии вече сме закъснели...”пред сцената, най – отпред трябва да бъда...”. Ех, че нетърпеливи, брей -:-)...
Я стига! Трябва ли да тормозим с подобни размисли зажаднелите си души за рок на живо, казвам си по едно време!? „Хайде да си говорим за музика, а?” И - леко надуваме главите на хората, докато стигнем ;-), като си разказваме кой какво е слушал/гледал седмици /някой може би месеци :-)/преди паметната дата! Такава е, защото за една част от нас предстои първа среща с Gamma Ray, а първите срещи винаги се помнят!
Точно в 19 ч. се вливаме в немалката група фенове пред „синята кутия”. Типична картина за едно рок събитие – приповдигнато настроение, усмивки (до уши!), песни, прегръдки, ръкостискания...изобщо отвсякъде струи рок! След близо час, това се случва и от малката сцена, в пълен блясък!
Влизането в клуба става бавно, както казват днес младежите - тегаво...съпроводено е с всичко, за което вече стана дума. На барчето срещу импровизирания щанд с /резонно/ мърчъндайз се продава бира и....твърд алкохол!!! Аааа? Преди всеки концерт ми излизат мазоли на ушите, а на всеки билет изрично пише за забраната за внасяне на твърдия алкохол или, че няма да се допускат лица употребили такъв...и тук, какво? Не, че ще си купя – та нали съм дошла да гледам и слушам музика, не да се напивам, ама бива ли?! Така или иначе, рок музиката е достатъчно опияняваща! Както и да е! Все пак...бирата върви. И всички атрибути от щанда,...олеквам с 20 лв. за чифт палки за барабани. За един младеж, те имат невероятна стойност, която виждам в грейналите му от щастие очи, когато получава този подарък! :-)
Компанията ми си намира местенце пред сцената – „стой тук, ще сбъркаш, ако сега не останеш”, съветват ме...Хм, кат’ гледам рехавата зала...засега, едва ли!? „Ще се присъединя, има време.”
Отново съм при щанда с всички сувенири на групите, които след малко ще са пред нас, за да изживеем заедно емоцията от музиката им! Някак опитвам да усетя атмосферата, със сетивата си, всичко случващо се, преди да ме погълне Тя! Това правя преди всеки концерт, такава съм си! Емоцията и тръпката на публиката преди началото....един на друг си я предаваме...Ето, приятели с които не съм се виждала от концерта на Foreigner. Радостта, че ще споделим този е взаимна! Всеки със своите очаквания, резерви може би и с надеждата, че ще изживее незабравими минути с любимците си! Какво ме очаква ли? Хем знам, хем не съвсем.
Седмица преди концерта, докато слушам новия албум на Gamma Ray, един познат ме пита: „Какво ще видиш, какво ще чуеш? За 20 и кусур години, тез’ момчета току открадват по нещо от някого и хоп...!”.
Music inflames temperament (Jim MOrisson) Е, в неделя вечер три групи ни възпламеняват ! Искрата тръгва от Secret Sphere, група която гледам за първи път, но ми харесва! Макар и рехава, публиката (все още бавно и славно тече работата през „контролно - пропускателния” пункт), знае песните им и ги приема много сърдечно! За краткото време в което са на сцената, енергията, с която свирят нажежава въздуха. Духът на рока витае, пуснат е от бутилката! Ама пък публика за милион сме, две мнения няма! Freedom Call. Залата започва да ми харесва – пълни се с хора от различни възрасти. Настроението и нагласата за предстоящата разбиваща емоция е изписана на лицата, скандира се името на групата...Малко по – късно даже си припяваме, аз се присъединявам към 'Warriors' и 'Freedom Call'! А музикантите – усмихнати, раздават се, свирят с невероятен хъс! Едва ли са очаквали подобно посрещане?!?! „’Бе изкефиха ме, ама...малко са ми комерсиални”, и това чувам. Е, нормално е! За мен, след тях, атмосферата е различна, наистина залата вече е в началото на кипенето от страст и емоции! Звукът дотук е страхотен! „Май ще се окажат прави хората, че този клуб откъм отзвучаване е по – добър от разни добре познати спортни бастиони от миналия век, в които преминаха сума ти концерти с незавиден звук. Само като се сетя, какви прекрасни групи бяха набутани в тях...!!!
„Сбърках, че не останах там, както ме посъветваха”, най – малкото защото трудно ще е със снимките - вдигнати ръце, скачащи фенове, развети коси...


„Какво ще видиш, какво ще чуеш? За 20 и ...”, този въпрос отново изниква в съзнанието ми, докато кипи краткото суетене на сцената ...подготовка за тези, които ще поставят точката на една прекрасна рок експлозия! Веднага ти казвам, приятелю! На първо място, една любима група, не от най – любимите, но все пак такава! Група, която слушам с огромно удоволствие, стойностна ! Една от малкото стойностни в този жанр, чиято музика е вълнуваща, не само баладите, както се твърди! Музика, която грабва, с чудесни сола, чудесни текстове нерядко, доста здрави (яки, както казват феновете на тоя стил) вокали! И всичко това детайлно изпипано! Последният им албум ме грабна бързо–бързо, много музикантски! Не съм забравила въпроса...”20 години”...нали...И не съвсем, не през цялото това време взимат от някой (ама пък не може да им се отрече, че правят това от най – големите!!!!) – как иначе ще ги разпознават хората, ако нямат собствен изграден стил?


”Артистите копират. Великите артисти – крадат”, позната фраза. Крадат – правят го чаровно обаче! При тях има мисъл, когато композират и съумяват да вмъкнат „откраднатото” в песните си така, че да не дразни. Дни преди концерта загряваме...: All Of The Damned /Eagles нещо малко :-)/ The Silence (Queen та Queen)...My Temple...да, тук баш от Боговете в тоя стил! И въпреки това...много изпипани, много мощни като звучене! В последния албум не липсват подобни забежки, но ми харесват! Дотук с разсъжденията за „откраднатата красота” :-) Следват Те!
Те, които разпръскват своята музика във въздуха, заради всички невидими сърца в залата! Които туптят заради тях и в ритъм с техните! Близо час и половина една взаимно изживяна емоция, раздаване от двете страни на сцената! В един момент тя е на едно ниво, няма долу и горе, няма никаква преграда - публиката е толкова голяма, колкото своите идоли! Сигурна съм, че музикантите са повече от впечатлени, че им пригласяме при представянето на новите песни! И как не! Нима има по – голямо доказателство от това, за верността ни?



Man On A Mission и Mother Angel – далече съм от моите дружки, но подозирам какво се случва, когато тези песни прозвучават! Да можех да видя озарените им лица при тези изпълнения...!!!! Или при (клиширано, но няма как) дежурните хитове на групата майка!!!Добре, че все пак срещам приятели и съм с тях почти през цялото време (все пак, успявам да съм близо до сцената, когато Kai Hansen е на колене пред всички ни! Какъв миг само!). Те (приятелите ми) опитват да ми помогнат да се справя със снимките. Е, не успявам май, но не съжалявам особено! Защото...гора от ръце, море от хора, пълни с енергия, дошли да изживеят няколко часа удоволствие, за което ще говорят години наред...което ги откъсва за малко от всички тегоби и неволи, което им дава надежда (вероятно) за по – добри времена! И аз съм част от това!

Е, снимките...нали запечатвам всичко това в сърцето, а там музиката бавно заглъхва, спомените бавно избледняват, хубавите - никога!....Излизаме, уморени от...нееее, презаредени с нови сили, за нови концерти!!! А това го има само в рок музиката!

4 коментара:

Анонимен каза...

Ах, че ми хареса ей туй: "зажаднелите си души за рок на живо"! Така като гледам от разказа, утолили сте жаждата, засега поне! Тя, тая трудно може да бъде изцяло утолена ;)

Една остра забелеШка, мило дете! В "My Temple" няма нищо откраднато от боговете! И след като говориш за тях, трябваше да кажеш няколко думи за съвместния им концерт през 2007! Ама какъв концерт беше само, оу, оу! Неповторим!

Топли прегръдки от Бо Бо :))

Лора каза...

О, Бо!!!!
Аз винаги съм казвала, че Black Sabbath са боговете в този стил, а всички останали са след тях, не си ли съгласен? Ама то в религиите що богове има, да не говорим за тия в рок религията ;-)), там май са най - много!? Твоите са...си твои :-D

Мила Анджи, моите сила и позитивизъм са една нищожна част от тези, които се излъчваха от всичките, близо 800 души в клуба преди седмица! То е цяла магия, вижда се прекрасно и в няколкото качени клипа в youtube. Според мен концерта заслужаваше да бъде заснет целия!

Благодаря ти за милите думи, дано съм успяла в някаква степен да предам случилото се миналата неделя :-)

гушки от мен :-))))

Лора каза...

Анджи :-))

То, да ти призная, трудно бих могла да уловя всеки детайл, все нещо ще пропусна! И сигурно съм! Опитах през моя поглед и усещане да представя събитието. Една част от текста отпадна...защо я махнах и за не знам... :-(...Бях написала за погото, което по едно време младежите направиха и се забавляваха страхотно. За това как изгледах този концерт от няколко различни позиции и малко съжалявам, защото така не успях със снимките, и как почти през цялото време, разни пораснали момичета и момчета /и в буквален, и в преносен смисъл :-)/, ме побутваха, извиняваха се, а сетне отново, и отново...и е съвсем нормално за подобно нещо! След концерта ме намериха за да ме помолят да не им сърдя, за причиненото неудобство! Страхотни деца, нали?. Сред снимките, има една на която съм уловила двама влюбени :-))) Ще я кача може би в албум...Но пък се убедих, че звукът беше на страхотно ниво, казах го вече! А в клиповете, се вижда как публиката се раздава и надпява групата /тук иде реч за Gamma Ray/....и още, и още...!!!
Не съм приключила със споделянето...като се видим ще довърша, ако съм забравила нещо... :-))

Хубава седмица !!

Анонимен каза...

Лорке, и богините са си мои ;DDD!

Бо Бо