ОСЕМ

КАПРИЗ №8

Повтарям, повтарям, сякаш

уча урок:

Който забравя,

ще бъде забравен.

Ако не ровиш в миналото,

ще се ровиш в кофите за боклук.

"Човек - това звучи гордо!"

Помниш ли

тази реплика на руски клошар,

който се рови в театралните сънища?

Щом се събудя, з

апочвам да ровя мисли:

мечта - спомен,

мечта - спомен...

Закачам ги като снимки

по стълбището между хаоса и хармонията. Лица и жени,

които излизат нощна смяна.

Няма луна.

Търся лицето на мама.


Любомир Левчев

2 коментара:

Анонимен каза...

Ехей, къдрокоске..Тя не би искала да види сълзите ти...

Бо

Лора каза...

Има го и това, Бо!
Благодаря ти!