...Когато...

Когато нещо липсва,
а не знаеш какво...

Когато думи има,
а няма на кого да ги кажеш...

Когато обяснения търсиш,
а от тях няма и следа...

Когато търсиш искрите,
а те все не успяват да стопят леда...

Когато искаш да избягаш,
а идея нямаш къде......

Когато се бориш,
а ръка няма кой да ти подаде...

Когато усмихваш се,
а зад усмивката има някаква тъга...

Когато чакаш щастието,
а то все бяга...

Когато успехи имаш, а
радваш им се сам...

Когато гледаш с надежда в далечината,
а няма никой там...

Не знам кой е автор на тези думи, открих ги в мрежата...

2 коментара:

margery каза...

Е, рових се с часове в интернета и не намерих нищо! Надявяах се в блог-пространството да открия автора, но ударих на камък!
Но е много прекрасно! Не е ли малко тъжно в същото време?

Лора каза...

Marg, :-)))
Не се съмнявах, че ти лично ще се пробваш да ми помогнеш в търсенето. Все ще го намерим де..

Никак не ми е тъжно, написах това, защото знам кой ще го прочете! Някой, за когото тези думи се отнасят! Не очаквам реакция тук от негова страна...Ние си разговаряме задочно и ми се иска да види истината за себе си! Макар отдавна да я знае. НО...дай ние да не спираме в търсенето на автора!

Хубави и слънчеви почивни дни, целувки от мен! :-)