Без

В преддверието на Несбъднатото
набъбва Липсата
от допира на Светлото и Тъмното,
на „искам” и „ не искам".

Прегракнали от виене мълчания
с раздърпани джобове от вини
умират гладни, нецелунати от вяра
под сенките на „няма” и „дали?„

Зазидано, Възможното се блъска
във катинара на „не мога”,„не сега”...
Но дори всички мигове да са заключени –
Желанието е отключена врата...













5 коментара:

teodor каза...

много врати,много нЯщо!
теб зад коя да те открие човек, подскажи? ;))
издебнах те, хей!

Анонимен каза...

Какво голямо сърце! Досещам се кой има такова!

Бо Бо ;* - това е целувка, ти нали си знаеш?

Лора каза...

Ами почукай и ще видиш зад коя съм! ;-)
Тео, има врати, които все още не съм отворила...ще видим дали..!?
А вратите са толкова, колкото и желанията..И със сигурност имаме ключове за всяка една...

Бо, толкова е голямо, че да поеме всичко - радост, тъга, усмивка, сълзи, успехи, неуспехи, приятели и врагове, щастие и недотам, твоята и нечия друга болка и...още, и още..!
Много голямо - такова е сърцето!

Целувки, младежи .. :-)

Анонимен каза...

Лоринка, пожелавам ти да отключиш врата/дори да е само една/, която като прекрачиш,да получиш това което искаш! Не мога, не сега, тези думи да ги няма!
Щастливи и много весели коледни празници!
петя

Лора каза...

Ехей, за много години :-)))
Да сте ми живи и здрави всички!
Петя, благодаря за милите думи, дано!

Анджи, миличка честита нова година и на теб! :-)))


Целувки и гушки за вас...след малко ;-))