.......... ІІ (две)

Въпреки слънцето, което все по – смело наднича иззад облаците, все още си е зима. И ако се излъже човек да си поразхвърля топлите дрешки, аха хремата, гърлобола, че и температурата да го споходят...Не ме подминаха и мен. Гадничко си е в почивните дни да пазиш леглото, при наличието на толкова много изкушения – в случая за мен, от културно естество. А седмицата така хубаво започна, с разкошен кино подарък за празника (8 март), продължи с един концерт, една изложба...
Е, след ударна доза витамини, топъл чай и още малко глезотийки, вече съм на линия! „София филм фест” продължава до 25 март, и смятам да се възползвам от това, което има още да ми предложи. Още утре...на една премиера смятам да отида :-).

Със закъснение споделям впечатленията си от „Младият Джон Ленън”. Впрочем, не знам дали е късно!? Никога не е късно за Изкуството!


"„Младият Джон Ленън” на британската концептуалистка Сам Тейлър Ууд фокусира върху ранните години от живота на легендата Ленън и връзките му с две от жените, допринесли формирането му като човек дълго преди да се превърне в икона в света на музиката. Действието е ситуирано в средата на 50-те – в живота на Ленън ги няма нито Йоко Оно, нито Бийтъл-манията, а вместо тях са ежедневните проблеми на един темпераментен тийнейджър от Ливърпул. Резултатът е биографична история, която те кара да се замислиш наистина ли е било така..."- добре казано! /www.cinefish.bg/

Биографична драма, която разказва, показва един определен период от неговия живот. Животът на младия Джон, който се лута, който търси, който винаги е търсил. Един младеж, бунтар в крехка възраст, неспокоен дух, който бяга от едно място и отива на друго, където душата му намира покой...или не? В търсене на изгубеното семейство, нещото, оставило отпечатък у него до края на живота му , в желанието да избяга от правилата, условностите, в които живее...той всъщност намира , открива своя Свят! МУЗИКАТА!!! Светът, който го спасява от жестоките спомени от детството, от емоционалния хаос в който е попаднал твърде рано или по – скоро му помага да забрави за миг това...
Условностите, правилата, подредения живот, които има в дома на леля си, която го е отгледала – строга, понякога студена, но в никакъв случай жестока! (дори, когато му казва, че никога няма да може да изкарва прехраната си, свирейки на китара!)...това не му стига, търси..., жаден е за живот.., за нещо ново и вълнуващо!

„Рокенрола е СЕКС!!!” – това са думи на Джулия към Джон (най – страхотното определение за рок, което някога съм срещала!!). Майката....която му помага да навлезе в света, който ще го направи легенда! Те са заедно, двамата се пренасят в света на музиката...споделяйки я, разговаряйки за нея, наслаждавайки й се от грамофона...когато той свири на банджо в дома й или радва красавиците от сцените в клубовете, времето когато се ражда Групата..

Бях наясно, че за два часа едва ли може да бъде разказан цял един живот, да не говорим няколко години само! В основата на филма е това – двата свята на младия Джон Ленън, двете жени, оказали голямо влияние за формирането му като личност, в този етап от живота му, че и занапред! Отварям скоба - съвсем бегло се споменава за времето, което прекарва в колежа по изкуствата и срещата му със Синтия Паул – това момиче ще бъде в една от главните роли в живота му, години наред ......Онзи свят, изпълнения с хаос, от който всячески се стреми да се махне и другия – Музиката...омагьосващия, Неговия!!! Не по – малко тревожен и пълен с въпроси, чиито отговори все търси, но който му дава това, което нищо друго не би могло! Във филма, сякаш повече е обърнато внимание на Ленън като човек – раним, неспокоен, ревнив често пъти. Впечатляващ поглед на режисьорката (за мен!) е, реакцията на Джон за отношенията между майка му и неговата леля...негови думи (но не съм категорична в достоверността на цитата.): „Нали не сте забравили, че сте сестри?!” или нещо подобно! Невероятно!, това момче толкова много искаше те да изгладят конфликтите помежду си , да бъдат те, както някога са били, от детските му спомени...И беше щастлив, виждайки ги заедно! Тези, които може би са направили донякъде поносим неговия свят – едната, която въпреки строгия си нрав, му е дала сигурността, която въпреки острите думи отправяни често към него и строгото отношение, което е имала, го е обичала много! Другата – незаменимата, както всяка Майка е такава – неспокойна, страстна, толкова емоция има у нея, която има и у него самия... Безгрижие, свободомислие, но именно това му липсва (там) и той ги намира при нея! Нима душата на артиста можеш да затвориш в клетка? Наричана блудница, изоставила сина си и въпреки това Джон е силно привързан към майка си. А той, преоткрил я, се страхува да не я изгуби отново, ревнува я от Пол, страда до степен на жестокост, която прехвърля към приятелите си, когато я изгубва завинаги.....
Великолепно актьорско присъствие, най – вече на Кристин Скот Томас – може би защото съм пристрастена, една от любимите ми актриси, която не съм гледала досега в слаба роля! Една Томас, като пресъздава (предполагам) много точно строгата, но любяща леля Мими, със сърдити (и понякога усмихнати ) очи и английска поведенческа изтънченост ! Ан Мари Дъф – много енергична, с вечно светещи, блестящи очи...от радост, страст – дали е била точно такава Джулия?....Един Аарон Джонсън, пресъздал образа на младия гений прекрасно! Последна забележка, или отметка по – скоро – не беше показана жлъчността, грубостта, арогантността, сарказмът на Джон, поне така както аз го знам, както съм чела за него. Предполагам, отново режисьорски подход към пресъздаването на образа.
Затова и не се наемам да твърдя, че филма е достоверен – кой може на 100 % да твърди това? Е, може и да има.
Нямам представа какви да са финалните ми думи. Може ли за гений като Ленън да се пише, говори, да се каже, че всичко е вече казано и няма какво повече??? Останах доволна, много приятно изненадана и определено – развълнувана от филма. Впрочем, малко е да се каже това – щом искам отново да го гледам....