ТОВА МОМЧЕ (This Boy)

Това момче :-))...

...сложи финала на една пълна с противоречиви или по – скоро шарени откъм събития седмица. Къде приятни, къде не толкова, но разпалени...срещи, разговори, словесни престрелки по един или друг повод, посетени събития (концерт, изложба), някой и друг досаден битовизъм, всякакви грозни и гадни случки от заобикалящия ни свят и ежедневието ни...
Ако средата на седмицата беше малко по – разгорещена (заради концерта на Ер Малък на 24. 03. и ред други разтърсващо твърди случки)), то нейния край беше белязан с една цветна, успокояваща емоция, една музикална картина, една тиха страст! А може ли страстта да е тиха, кротка, спокойна...особено когато става дума за музика? Знам ли...Във всеки случай имах близка среща със страстта, от третия вид, от онзи вид, който ти показва , че има и други светове, провокира съзнанието ти, отключва сетивата ти и мислите ти към нещо, което веднъж открил...някак те кара да продължаваш да искаш..да го преоткриваш! Нещо, което разкрива една изтънчена и може би неподозирана красота, за много от нещата в живота!„Излизам, отивам да подишам чист въздух!”, заявих у дома...”Къде в това време, какъв въздух?”, ме попитаха. О, какъв само!!!!

Уж обявения с начален час 20:00 концерт, започна с час и половина по – късно. Не се замислих защо е това, само дето малко поизмръзнахме пред залата. Залата – два пъти см била на концерт в парти центъра. Тазвечершния концерт щеше да се проведе във фоайето :-О...или не? В сряда вечер беше друго...”Защо са преместили сцената тук? Каква е идеята?”, и мислите ми продължиха...Заради публиката ли, заради двата бара, по – близко да са до нас ;-), е, че то и зад оная врата в ляво има бар...Питах се как в това пространство ще чуем цялата вселена от звуци, каквато е музиката на Dead Can Dance или Brendan Perry? Случи се точно това – океанът от звуци се разля из цялото пространство, изпълни всяко кътче и преди всичко - докосна няколкостотин сърца и души! За това била значи промяната(може би?!)!

В 21: 30 от сцената ме заляха звуци...магично красиви, мистериозни, дивни...Вселена, океан, палитра...С всяка една песен, попадах на красиви места, такива каквито въображението ми представяше! Със сетивата си, с цялото си същество! Една след друга се редуваха песни на Dead Can Dance с песни на Brendan Perry! Коя от коя по – красиви! Чух любимите си The Carnival Is Over и MEDUSA!!! На едно място прочетох, че изпълнението на Medusa, е бил най – интимният момент от концерта и се съгласявам, че е така! Впрочем, такъв беше целият концерт – личен, интимен, съкровен за всеки един от нас! Всеки един от около тези 200 души, които бяхме на 28 март в парти центъра, имаше своя си концерт на Brendan Perry, една незабравима (вярвам) и само негова си среща с великолепния и магнетичен баритон!
Неслучайно заглавието е ТОВА МОМЧЕ (This Boy) – This Boy, от новият му албум тази песен най – много ми хареса, също така и Utopia! Едва ли някой се е съмнявал, че за финал ще прозвучи нещо друго, освен Severance – поне така казаха някои от приятелите ми в залата...

This Boy...Облечен с дънки и черно кожено яке, леко хладно или може би добре премерено негово поведение на сцената и в контакт с публиката (тук чувам как един познат се възмущава от подобни неща ;-))) ), но излъчващо финес, респектиращо чудесните музиканти, застанали редом с него на сцената, вглъбен в това което прави, в негов един свят, но споделящ го с всички!... Мисля си, че някак му приляга – на темперамента, на музиката, която излиза от него. Такъв е той, изглеждащ съвсем обикновен мъж, но...!!! Обикновен магьосник!
Една вълшебна и магична Цветница, това беше концертът на Brendan Perry...дано има продължение!