10...5...

И.... (*на който не му се попълва му отрязваме ушите:)) енджой, слънце, твой ред е:-)
E, доста късно, доста късно, но той милият ми Мечо Пух, ме развихря и го перифразирам: "По - добре късно, отколкото по - късно!" Моля... :-)

Ще трябва да престана да правя асоциации с музика, филми, книги – за почти всичко, което ме връхлита ежедневно, в главата ми изниква заглавие на песен, книга или филм! Една приятелка ми каза веднъж, че най – вероятно в предишен живот съм се занимавала с музика, ‘щото най – често за музика говоря! Обаче! – искам да живея 300 години (поне....), за да мога да чуя всички звуци, които досега не съм, да прочета всички книги, които все още не съм, да изгледам много филми, които съм пропуснала...300 години е…., но нямам спомен от предишен живот и знам ли дали ще се преродя? А дори да стане това, откъде да съм сигурна, че в следващия ми живот ще има музика, книги и...и всичко което имам сега и ме прави щастлива? А споменатите - музика, филми, книги - са част от всичките, които ме правят щастлива! Или които харесвам, както е условието на играта. Ама това с условностите....
В един форум за музика имаше тема, в която всеки трябваше да посочи по една, само една! любима група за всяка буква от А – Z! Ама....е как да спомена само ASIA или Alan Parsons Project (примерно!), а? За останалите букви няма и да споменавам.....И тук малко е така – 10 които...и 5 които...нали!? Това е непосилно за мен! Освен това не харесвам четните числа (10) и може и да са 11 нещата, които харесвам или 111!!!Друго беше, когато на път за концерта на U2 в Загреб :-) :-) :-), в колата някой предложи, да кажем по 3 неща, които най – много обичаме и 3 които най – много мразим! Малко по – лесно ми беше, но пак имаше условие!
Харесвам,...обичам,....нещата които ме правят щастлива...Не знам как да ГИ подредя, споделя нещата от живота ми, хубавите, нали! Няма да ги броя. Впрочем те всеки ден са различни – и като брой, и като случващи се! Има някои постоянни, няма как...Едното от тях, най – важното може би, е това, че и днес (така си казвам всеки ден и ....) се събудих! Мда, малко тривиално, но факт! Защото ако този факт не е налице, за какви радости и щастливи мигове говорим? Не е даденост, а един прекрасен подарък от Съдбата и това една от константите...хм, хм....която ме прави щастлива! Оттам насетне, могат да ми се случат сума ти неща, които да ме ядосат, да ме изкарат извън нерви, но поне едно нещо ме е направило щастлива…!!! Тъй, тъй, сега за останалите!
Виктор и Александър – две същества, без които животът ми нямаше да има смисъл! Те са центърът на моя свят, всичко и всички са около този център! Мисълта, че ги има, че ги имам е почти достатъчна! Толкова много ми дават, осмислят дните ми...За нищо на света не мога да заменя миговете, когато виждам блясъка в очите им, когато са щастливи! ОБИЧАМ ГИ!
Музиката. Не помня кога не слушам музика, като изключим, когато спя! Даже заспивам с нея и често пъти, като отворя очи, първото нещо, което виждам е...Музика! Настолната ми книга, нали така се казва? Веднъж се изказах за нея доста странно и имаше хора, които бяха шокирани...Това, че мога да я споделям с хората, които обичам е прекрасно! А пък концертите...!!!
Някой ме попита, как може книгата или филмът, които са ме разплакали, да ме правят щастлива?! Ама как пък да не може? Че и дълго време съм в подобно състояние след прочита, и на двете - хубаво ми е! А когато препрочитам любимите - еееххх!



Той – ..............”Кой е той?”, както е парчето на Щурците! Ъ, ето, отново...пак асоциацията. Това е хронично....Ами, Той, има защо да присъства тук :-), Най – важното, успява да уцели момента, за каквото и да е (засега пропуска да ме ядоса ;-) ), прави го много нестандартно! Няма нищо по – хубаво (не от лошото време.. и да, то е хубаво, в лошото време има страшна красота!....знам, знам, този път заглавие на филм....абе няма спасение..) от това, някой да те изненадва всеки ден...красиво...!
Изпитвам страхотно удоволствие, когато си пусна музика, надувам уредбата до дупка, та чак колоните започват да куфеят в такт с парчето – което задължително е здрав рок (горкичките ми съседи). Радост, радост – като малко дете съм.

Цветята...почти всякакви и да си аранжирам букети аз самата, но в нито един цветарски магазин, не искат да ми продадат всякакви атрибути, за това! Ама това е друга тема...Благодаря на въображението си, което е почти развинтено ;-)), че ми е приятел в тези моменти.
Моментите в които оставам сама, ...старая се да си подарявам такива всяка седмица! Поне два пъти....Невероятни мигове! Имам нужда да споделям себе си, само пред себе си...
И фотографията не я изучих, но радостта, удоволствието да снимам....!!! Направо съм щастлива! Не минава ден, в който да не щракна нещо – котка, куче, някой и друг залез, облак, цвете...камъчета, някоя и друга забележителност, дори подобни мъдрости :

„...стигат ми двама, трима...рани, които от моите болки да имат..” – пак е текст на песен и нищо, че певеца не ми е любим, ама съвсем хич даже ;-D, но с тези думи ги описва – Приятелите – прочетох някъде, че човек няма приятели, само познати. Хммм, не знам..аз си имам двама – трима, които всеки ден СА около мен и доказват обратното на тази сентенция! Наред с тях, още няколко..колкото пръстите на едната ми ръка + още няколко от другата ръка, с които поне веднъж седмично си доставяме радост!!! Щастие е, че ги имам!
Дъждът...слънцето и морето...есенните листа на дърветата.... шоколадовия сладолед (задължително и само такъв!), колекцията ми от „късметчета” от шоколадовите яйца (защо реших, че са късметчета?...но още с първото, което имах, на 9 годинки бях, така ги нарекох),

пъзелите – някой ден ще наредя такъв от 5 000 части, че и повече...тия дни се потя над един ;-))) от 1 500....някои от детските ми книжки – защото са ми подарени с много красиви пожелания и имат изключителна стойност, неоценима. А някои от тях и заради прекрасните илюстрации! Поезията, разходките из природата...
Колко още радости, удоволствия и мигове на щастие имам - дребни, такива, които всеки има? Колкото са ми нужни, но бройката не знам, и не искам! Нека просто да се случват!



5 неща. А, то аз самата не знам някои неща за мен, всеки ден по нещо разбирам за себе си ..как да кажа, 5 неща, които не знаят хората за мен? Едва ли споменавайки ги тук, те ще спомогнат да ме опознае някой, но все пак ще спомена две, които във времето са проверени от хора, които от години ме познават лично!
Много съм търпелива и това никак не е хубаво, съзнавам го! Защото има неща в живота, които не си заслужават, има хора, които не си заслужават.
Често пъти прозорливостта ми учудва хората около мен! Е, какво толкова?

Тооо...аз май няма на кого да предам щафетата. Отскоро съм тук и все още разглеждам блоговете и както виждам, вече нова игра се вихри....Всяко нещо има край, това тук също! Забавлението обаче, го имаше :-)