...Когато...
Когато нещо липсва,
а не знаеш какво...
а не знаеш какво...
Когато думи има,
а няма на кого да ги кажеш...
а няма на кого да ги кажеш...
Когато обяснения търсиш,
а от тях няма и следа...
а от тях няма и следа...
Когато търсиш искрите,
а те все не успяват да стопят леда...
а те все не успяват да стопят леда...
Когато искаш да избягаш,
а идея нямаш къде......
а идея нямаш къде......
Когато се бориш,
а ръка няма кой да ти подаде...
Когато усмихваш се,
а зад усмивката има някаква тъга...
Когато чакаш щастието,
а то все бяга...
Когато успехи имаш, а
радваш им се сам...
Когато гледаш с надежда в далечината,
а няма никой там...
Не знам кой е автор на тези думи, открих ги в мрежата...
2 коментара:
Е, рових се с часове в интернета и не намерих нищо! Надявяах се в блог-пространството да открия автора, но ударих на камък!
Но е много прекрасно! Не е ли малко тъжно в същото време?
Marg, :-)))
Не се съмнявах, че ти лично ще се пробваш да ми помогнеш в търсенето. Все ще го намерим де..
Никак не ми е тъжно, написах това, защото знам кой ще го прочете! Някой, за когото тези думи се отнасят! Не очаквам реакция тук от негова страна...Ние си разговаряме задочно и ми се иска да види истината за себе си! Макар отдавна да я знае. НО...дай ние да не спираме в търсенето на автора!
Хубави и слънчеви почивни дни, целувки от мен! :-)
Публикуване на коментар