Няма заглавие..

0 коментара
Чух музика
и кръвта течеше по гърлото ми,
струните раздрани вибрираха,
вятърът свиреше в червата ми,
веждите се извиваха от напрежение и учудване,
слънцето се вмести в главата ми,
очите пулсираха в белите орбити
и не виждаха нищо освен звуци,
докато тъпанчетата ми
с гръм се разпукаха,
просвири в клетките нахлулата музика,
а после усетих как се разхвърчаха атомите,
и ме нямаше вече на едно място,
за да ви разкажа...

1976, Данила Стоянова

.........животът.......

1 коментара
ЖИВОТЪТ Е КРАТЪК
Михаил Жванецки

Животът е кратък. И трябва да можеш.
Трябва да можеш да си тръгнеш, когато
филмът е лош. Да захвърлиш лошата
книга. Да си тръгнеш от лошия човек. Те
са много - нещата, които не можеш да
захвърлиш. Дори от посредственост да си
тръгнеш. Много са. Времето е по-скъпо.
По-добре да се наспиш. По-добре да хапнеш.
По-добре да погледаш огън, дете, жена, вода.
Музиката стана враг на човека. Музиката
се натрапва, пъха се в ушите. През
стените. През тавана. През пода.
Вдишваш музиката и ударите на
синтезаторите. Ниските удрят в гърдите,
високите вибрират в пломбите.
Представлението не е толкова нагло, но
от него също не можеш да си тръгнеш.
Шъткат ти. Възмущават се. Спъват те.
Харесва им.
Компютърът е прилепчив, свети като
привидение, призовава като търговка на
пазара. Ровиш, търсиш, търсиш. Е,
намираш нещо, опитваш се да го
приспособиш, изхвърляш, отново ровиш,
намериш нещо, въртиш го в главата си,
въртиш-въртиш и го изхвърлиш. Общи
мисли. Общи приказки.
Не! Животът е кратък.
И само книгата е деликатна. Взимаш я
от етажерката. Прелистваш. Оставяш. В нея
няма наглост. Тя не прониква в тебе.
Стои си на етажерката, мълчи, чака кога
ще я вземат две топли ръце. И тя ще се
отвори.
Ако беше така и с хората. Много
сме. Не можеш всички да прелистиш.
Дори един не можеш. Дори своя човек не
можеш. Себе си дори.
Животът е кратък. Нещо ще се отвори
само. За нещо ще установиш правило. За
останалото няма време. Законът е един:
тръгваш си. Захвърляш. Бягаш. Затваряш
или не отваряш! За да не му дадеш мига,
предназначен за друг.

Прегръдката

0 коментара





Човек има нужда от 4 прегръдки дневно, за да оцелее, от 8 - за да бъде психически здрав и от 16 - за да израства. Докосването действа благотворно не само върху “получателя”, но и върху този, който го “дарява”. Една топла прегръдка може да направи чудеса. Но дали получаваме достатъчно ласки? Определено не. Направено е едно любопитно изследване: посетени са кафенета в различни точки по света с цел да се установи колко пъти двойките, седящи вътре, се докосват. В Пуерто Рико контактите били 180 на час, в Париж - 110, а във Флорида - 2. В Щатите има организация, която изследва предимствата на докосването. Там са открили, че то помага за редуциране на стреса.


























































































































Днес е Международният ден на прегръдката! Ама ние и в останалите се прегръщаме, докосваме, .....гушкаме, дет’ се казва ..мхм ;-) И никаква математика не ни трябва...
Да правим чудеса!!!

Без

5 коментара
В преддверието на Несбъднатото
набъбва Липсата
от допира на Светлото и Тъмното,
на „искам” и „ не искам".

Прегракнали от виене мълчания
с раздърпани джобове от вини
умират гладни, нецелунати от вяра
под сенките на „няма” и „дали?„

Зазидано, Възможното се блъска
във катинара на „не мога”,„не сега”...
Но дори всички мигове да са заключени –
Желанието е отключена врата...













Just FREDDIE...

3 коментара
За Него, Brian May преди 19 години каза: "Най - добрият от нас си отиде"...


И как го направи само...!!! По един незабравим начин!


Неговият глас, талант, присъствие...музиката му /им/, винаги е докосвала, докосва... право в сърцето!!!

Една от най - великите песни, които е създала тази група!

...Когато...

2 коментара
Когато нещо липсва,
а не знаеш какво...

Когато думи има,
а няма на кого да ги кажеш...

Когато обяснения търсиш,
а от тях няма и следа...

Когато търсиш искрите,
а те все не успяват да стопят леда...

Когато искаш да избягаш,
а идея нямаш къде......

Когато се бориш,
а ръка няма кой да ти подаде...

Когато усмихваш се,
а зад усмивката има някаква тъга...

Когато чакаш щастието,
а то все бяга...

Когато успехи имаш, а
радваш им се сам...

Когато гледаш с надежда в далечината,
а няма никой там...

Не знам кой е автор на тези думи, открих ги в мрежата...

ДА СПИШ С РЕЧНИКА

2 коментара


Позволявам си да преговарям с моя сладкодумен събеседник, чиито устни са готови да разчитат бляскавия гланц на трудните ми думи. Многолик съдружник, събеседник и изкусен майстор във изкуството на словото, речникът не е несклонен да споделя самотните привички на странно нежелаещия да заспи читател. В безсъницата на тази тъмна нощ книгата е стимулант и приспивателно, тя буди умореното ми въображение в полусънния транс на езика. Оттеглям се под балдахина на спалнята си и запалвам нощната си лампа, вкарвам в леглото си големия речник, притискам несъкратеното туловище, натежало от тежестта на всичките значения между кориците, приглаждам тънките му страници, изпълнени с ударените срички -всички те са упражнения в добре обмисления ни режим на фантазьори, които подхвърлят думите върху езиците си, докато отгръщат озарените му страници. Да премине през всички тези действия и процедури, да търси в мрака съблазнителния свят - това е мисията на поета във нощта. Възбудени от хиляди възможности, опитваме най-неестествените пози, докато вършим нашия среднощен акт, проникването в тялото на книгата, пълна със значения. Всеки изход от логиката на езика може да се окаже вход за някой симптоматичен речник. Азбучният ред на този най-подробен блок от знание би могъл да предизвика у богатия ми словник светли халюцинации. До леглото ми лежи бележникът, разтворен,за да запише криволиците на скитащите думи. В бързите движения на окото на поета с нощния визьор тези мисли могат да се дешифрират като таен акростих, съдържащ име на любовник.

ХАРИЕТ МЪЛЪН




След една година...

5 коментара


Oтново ще се потопя в тази магия... :-)

ОСЕМ

2 коментара
КАПРИЗ №8

Повтарям, повтарям, сякаш

уча урок:

Който забравя,

ще бъде забравен.

Ако не ровиш в миналото,

ще се ровиш в кофите за боклук.

"Човек - това звучи гордо!"

Помниш ли

тази реплика на руски клошар,

който се рови в театралните сънища?

Щом се събудя, з

апочвам да ровя мисли:

мечта - спомен,

мечта - спомен...

Закачам ги като снимки

по стълбището между хаоса и хармонията. Лица и жени,

които излизат нощна смяна.

Няма луна.

Търся лицето на мама.


Любомир Левчев

Откраднато...

0 коментара

Историята на една любов...


.... :-)

0 коментара
"Сладък сън" - нов модел джинси....

СЕЗОНИ - Есен /моите разходки 3/ :-)

4 коментара
Септември е прекрасен! Лятото все още е тук...но и есента май е нетърпелива...усеща се... :-)














17 септември е слънчев и горещ (само за море, за плаж..), но ние празнуваме - Вяра, Надежда и Любов...в Бачковския манастир.....
























Такава панорама....какво да кажа?

Толкова величествено, та...като някакви точици сме на този фон..















...и се чудим, на Чудните мостове :-)))

Дъхът спира, времето спира...

Клише, неклише, но е Божествено там!
















































И отново в прегръдката на Родопите, но вече в едно красиво Пловдивско село...където....












...не само ще се стоплим край огъня, но ще си приготвим пъстърва /прясно уловена/ и други вкуснотии ;-))
















Еееехххххх.....

















Последни снимки за спомен...до следващия път!

СЕЗОНИ - ЛЯТО..ЛЮБИМИЯТ МИ /моите разходки 2/

4 коментара
Летните емоции всъщност започват два дни преди уникалния концерт на Eric Clapton/Steve Winwood - на бял свят се появи малката Андреа, която осмисля дните ми, наред с още много неща... ;-)






Това е...Белград - слънчев, гостоприемен и...









Разходка в парка КАЛЕМЕГДАН, където се намира и Белградската крепост със същото име.



































































Страхотен позьор :-)))


Средата на лятото...на път за морето...минавам през места, където вероятно нямаше да стъпя, ако не беше едно леко ПТП и не се наложи да пътувам на стоп (на мен ми беше за сефте...да пътувам на стоп... лелееее, за резил, на стари години да изживея нещо, което се случва на хората в бурни младежки години... ;-)



























Това тук е познато на доста хора., които отиват в Каварна...тук не съм за първи път... :-)














Такова беше небето в Каварна, последния ден на рок фестивала....












А това грозде...хмммм




Приятели ме питаха.."'бе какви са тез' балкански плодове, къде е това в България?" -
Варна, бар "Рапонги"...Късат плодовете от палмите и бам!!! в коктейлите или приготвят разкошни плодови салати! :-)




















Отново Варна...
















Краят на лятото....един малък, но много приятен купон /Блус и рок на село, така се произнесох за събитието в търновското село Миндя/...за пръв път /ама винаги има такъв, а тази година за мен имаше сума ти "за пръв път" :-)))) да спя на палатка.../


























А в това селце има какво да се види...































И всичко прилкючи с 3 минутно посещение в Трявна...колкото да си купя билет за София... Следващият път ще има репортаж от туй място...трябва си време за там...