In time...

1 септември 2009, Пловдив


Типична делова атмосфера цари в Пловдив (обикновен работен ден е ...), няма оживление по улиците в ранния следобед, горещо е, все още е лято! След изпита студена напитка, в едно централно кафене срещу фонтана, решавам да щурмувам амфитеатъра, часове преди концерта. „Дано имам късмета преди или след репетицията...” си казвам, наумила си нещо. Тръгвам по калдъръмените улички и гледам да вървя по сенките – и без това след 20 ч. ще е жегата !?!! Спирам пред антикварни магазини и правя снимки на ретро грамофони (този музикален апарат, има особен сантимент за мен) и се усмихвам, спомняйки си за първите плочи на DP които съм държала в ръце още като ученичка....Минавам покрай красивите къщи в старата част, виждам ведрите лица на малки художници, които на бели листа запечатват детайли от тях, а аз с фотоапарата...Спирам, пия вода за да се спася от жегата, а две котки - Пловдив е града на котките, не знам дали има друг в България с толкоз много и то на почти всеки квадратен метър, да не се прави асоциация с една песен :-) - блажено се излежават на хладните камъни, спасявайки се от горещината....Близо съм вече, макар и слаба, музика достига до слуха ми!!!!


На сцената има неколцина души, филхармониците все още не са заели местата си за последната репетиция...ето го и него!!!! – в черен спортен панталон (анцунг може би или джогинг е по – правилно, знам ли!), черна тениска, навел се над Hammond Organ – a си...само при вида на гледката и вече тръпки ме побиват (снимката вдясно е малко от птичи поглед...)...Но не допускам за миг дори, този неглиже на пръв поглед достолепен мъж, къде ще ни отведе само след няколко часа (16.30 ч. е)!!!!!
Едно безкрайно симпатично момиче от града ме упътва как да стигна до мястото, където ако съдбата е на моя страна, ще имам щастието да направя желаната снимка, да се докосна до този Бог!, нещо което пропуснах преди 11 години. Впрочем – той толкова отдавна ме е докоснал с всичко което е сътворил, че чисто физическото ще еееее...но! Всеки би искал да е близо до някой божествен и в преносен, и в буквален смисъл!
И аз прегърнах мечтата си, тя мен също...пространството се скъсява в такива моменти!!! Не мога повече нищо да кажа на този етап, бягат ми думите.

Когато става дума за Deep Purple, без значение дали за групата като цяло или за отделен неин член, винаги се вълнувам и не мога да опиша това. Просто се отдавам на емоцията, която ме владее! Много трудно мога да опиша как се чувствам докато слушам музиката им – винаги е като за първи път, в парчетата нещо постоянно се случва и това винаги ме разтърсва, докосва всяка струна на душата ми, изпълва цялото ми същество! Музика, която е осмислила живота ми, светоусещането, изпълнила със съдържание дните ми....Нямах представа, че тази музика ще очертае трасето на живота ми занапред, ще ме спасява в най – трудните моменти и че ще има периоди в които ще оставам и жива, и нормална, абстрахирайки се от всичко гадно около мене!

Точно в 20. 00 ч. /хм, английска точност ли му се викаше на това ;-) /пловдивския кмет видимо развълнуван (пропуска Roger Glover, когато споменава всеки един от най – великата хард рок група, като споделя, че е израсъл с музиката им...но е оправдан заради това!), открива поредното издание на Есенния салон на изкуствата. Това културно мероприятие се оказва едно от най – стойностните и любимо на много меломани (не подценявам останалите изкуства, които намират място в него, но темата е музикална!). Предполагам, че градоначалникът се досеща, че неговата мечта да види на една сцена класическия Deep Purple, е мечтата на всички изпълнили докрай амфитеатъра! Ако има кой да я сбъдне....!!!!!

Множеството изпада в еуфория, когато Jon Lord излиза на сцената! Около 3 000 човека са на крака и около...не знам точно колко (един приятел казва 20, че са били) минути аплодисментите не стихват. Сядам на мястото си, в приятна компания съм. Седя точно срещу легендарния музикант и неговия легендарен Hammond Organ!!! Нямам думи!
След изключителната емоция при посрещането, вече сме смълчани, в трепетно очакване...Jon Lord ни връща назад във времето в представянето на произведението си. Ами не е връщане това назад, този концерт се случва пред очите ни! За пръв път “Concerto For Group And Orchestra” е представен на живо през септември....на 24 септември, за пръв път е представен на родната публика през....септември, на 1! За нас той не е минало, независимо от възрастта ни! Щом имаме дух за тази музика, за този вълшебен музикант, щом сме тук и сега, значи във времето сме (in time)!
Думите му попиваме по същия начин, по който след броени минути ще направим и с музиката му!
Началото...най – накрая....и на родна сцена се случва! Велик миг, който е посрещнат с ръкопляскания (както всичко което е изсвирено в тази благословена нощ!). От сцената блика музика, която се къпе във възторг! Инструментите се гонят, настигат се, рисуват...състезават се сякаш кой да опише по – добре мислите, мечтите, всичко което е вложил в тях твореца...Имам чувството, че нотите не са писани от обикновен човек, а от самия възторг, за малко приел човешки образ!!! И поискал да каже на простосмъртните що е то Музиката и какво може тя! Тя ни издига на криле от вдъхновение, летим...нямаме нужда от наркотици или някакви други изкуствени средства за това, съзерцаваме с широко отворени очи, уши...с всички сетива. Пред нас се изреждат всички стари и познати подробности, наслаждаваме се безкрайно на изкуството на този гений! И все едно сме се събудили от летаргия за да преоткрием богатството на музиката, със запазена марка Jon Lord!!!
Изпращаме го с няколкоминутни бурни викове и аплодисменти, а той прибирайки се зад сцената, помахва на всички с букета, който едно красиво момиче му поднася след финала на величествения “Concerto For Group And Orchestra”.

В антракта с компанията до мен се възхищаваме на съпровода на нашия оркестър и не спираме да се удивляваме на това уникално произведение! Един познат често пъти ме апострофира с думите: „Класически концерт както всички останали такива. Какво му е уникалното?”. Не знам...може би не толкова самото произведение, по – скоро неговия творец! Не са единствената рок група Deep Purple, която се заиграва (май не е точната дума, но тя ми изплува изведнъж) с класиката. Класическата част от произведението не е от популярните – не е „Токата и фуга” или „Симфония № 9” - тези на които някои групи правят рок аранжименти, класическото тук не е просто фон, за да подсили или допълни рок темата. Отплеснах се...., а за твореца щях да кажа...Уникален е и в това няма спор – и до днес се изумявам от таланта на този човек...да напише партията за всеки отделен инструмент! Колко инструмента има в едни класически оркестър или поне в този, за който е написана творбата? А колко още рок музиканти са писали ноти за фагот или обой, за флейта, кларинет в чисто класическо произведение? Може и да има, не знам – с ръка на сърцето си признавам, че не съм чувала за друг! И последно – за времето си творбата е единствена по рода си (така мисля..ако греша, моля за извинение!), създадена от рок музикант! В този ред на мисли се сещам за въпроса на една приятелка, която на следващия ден ме попита дали Jon Lord не е в повече класически, отколкото рок музикант?! Знам ли, кой знае!?! Космополитен е мисля, ако тази дума е подходяща! Едно е сигурно – клишето „Класика в рока” важи с пълна сила за него. Както „класика в рока”, така и „класика в рока” :-)...тази игра на думи намери смисъл в Пловдив на 1 септември....