7
Липсваш ми днес, много....липсваше ми вчера и онзи ден, преди седмица и преди три месеца....през всичките тия години....
Мисля си, че дори когато беше до мен, пак ми липсваше. Когато се смеехме, когато плачехме, когато спорехме, когато се радвахме и страдахме, когато страдаше заради мен, заради всички нас...Когато ми помагаше, когато ме поучаваше, когато ми показваше пътя, когато се опитваше да ме предпазиш от грешките...Когато беше готова заради мен да сториш и невъзможното за да ме видиш щастлива, успяла....
Когато си говорехме...като че ли и тогава нещичко от теб все ми липсваше, ти ми липсваше, при все че беше с мен, до мен, бдеше над мен...Винаги си казвах, че това което не съм успяла да ти кажа, да споделя, ще го сторя, защото времето е пред нас и все ще има миг когато ще наваксам пропуснатото...И пропуснах толкова много мигове, а ти си отиде само за миг...
Знам, че сега пак си тук – до мен, бдиш над мен, помагаш ми – защото знам, че ако не е така, нямаше да се справя и да стигна дотук...Чуваш ли мислите ми, виждаш ли очите ми, които те търсят във всичко...
Обичам те, мамо!
http://vbox7.com/play:2dc0cdb8
Мисля си, че дори когато беше до мен, пак ми липсваше. Когато се смеехме, когато плачехме, когато спорехме, когато се радвахме и страдахме, когато страдаше заради мен, заради всички нас...Когато ми помагаше, когато ме поучаваше, когато ми показваше пътя, когато се опитваше да ме предпазиш от грешките...Когато беше готова заради мен да сториш и невъзможното за да ме видиш щастлива, успяла....
Когато си говорехме...като че ли и тогава нещичко от теб все ми липсваше, ти ми липсваше, при все че беше с мен, до мен, бдеше над мен...Винаги си казвах, че това което не съм успяла да ти кажа, да споделя, ще го сторя, защото времето е пред нас и все ще има миг когато ще наваксам пропуснатото...И пропуснах толкова много мигове, а ти си отиде само за миг...
Знам, че сега пак си тук – до мен, бдиш над мен, помагаш ми – защото знам, че ако не е така, нямаше да се справя и да стигна дотук...Чуваш ли мислите ми, виждаш ли очите ми, които те търсят във всичко...
Обичам те, мамо!
http://vbox7.com/play:2dc0cdb8
4 коментара:
Хей, момиче! Хайде да изпием по чаша вино заради Нея, какво ще кажеш?
Обади се...
Боби
На мама
Опитвам се
да не мисля за теб като за спомен,
затова те сънувам в движение
и все пътуваме за някъде, мамо,
и имаме цялото време за себе си.
Аз не бързам както преди,
днес всички сънища са само за тебе,
ето - влакът спира и слизаме там,
където има поляна с много звезди
и имам ръката ти, а ти си някъде в мене.
Не, не плача, окото ми нещо сълзи,
от прашния път ще да е, този път,
който през сърцето върви
и не бива да спираме в тези следи,
в които болката първа умира.
И имаме време за още усмивки,
преди утрото да те е взело при себе си.
Искрено се надявам, това стихотворение да не те натъжи, не е мое творение, открих го в интернет и ти го изпращам. Знай, че тя отнякъде те гледа с топлите си очи, усмихва ти се....все още имате време за усмивки :-). И я запази в себе си именно с това!
Приемате ли още един в компанията за едно питие? Обещавам да те усмихна, с една цветна композиция ;-)
ох, Лори!!!...............
прегръщам те и те целувам, Анджи:)
Благодаря ви, силно ви прегръщам и тримата!
Публикуване на коментар