За обратната страна....

....на нещата, на музиката, на живота...

....у хората!
Хора които да ме нараняват, ще има винаги! Само че...аз въпреки това трябва ( и искам!!) да вярвам в тях! Знам ли, може би трябва да срещна няколко неподходящи личности, преда да срещна подходящия за мен, за да бъда наясно, преди всичко със себе си! И си давам сметка, че има смисъл да се правят нещата, да се върви напред, да се търси Пътя – защото ако днес няма заради кого, утре ще се появи! А преди всичко и най – напред – заради себе си, трябва да продължавам... Преди два дена бях с една приятелка, чийто жест ме вдъхнови да напиша това (а дължах няколко думи и на хората, писали в предната ми публикация). Следващия клип е за нея, а също така и за всички приятели! Като се замисля само…колко малко му трябва на човек...среща с някой, който го усмихва, подава му ръка... музика и едно малко (чисто за мен!) ;-) на масата, една книга (Тайна е!) и обещание и за по едно кафе някой ден...докато е на промоция!

http://www.youtube.com/watch?v=P00-KBLqPwI&feature=fvsr

Колеги... :-)) шегувки разни, а? Петя, радвам се че си тук, благодаря ти! Анонимний ;-) не съм сигурна дали се знаем, засега..! Ако не, удоволствие ще е за мен да се запознаем. Хммм, Боби, добър опит :-) аз съм най – добрата приятелка на пианистката :-))))))), това е сигурно! И освен една гама, друго не мога да изсвиря на пиано! Месец септември вече се наложи (в музикален аспект) като месец нa пианистите и някак така се стекоха нещата, че за мен той премина под техния флаг! Благодаря ви, че се включихте в темата, за която не ми остана много време аз самата да споделя. И не защото Echoes или друга песен ме изгуби някъде, нито техни албуми! Добре че ги има, защото...Но пък с кратките ви коментари, ме накарахте да се замисля за определени неща.

“There’s no really thе dark side of the Moon, it’s all dark…”
Дали е така? Такъв ли е живота, черен, най – общо казано? Дали човек сам избира да се отдаде на негативното, да отиде на другата страна? И коя е всъщност тази друга страна на нещата? Еднаква ли е за всички? Въпроси, въпроси....отговорите къде да ги търси човек? В книгите, в музиката, киното...изкуството като цяло, или...??? Във всеки един от нас, там са отговорите, а изкуството..ни помага в търсенето, спасява ни от грешките и отчаянието или...или? Пускам си музика и разсъждавам...
Често пъти, да не кажа винаги съм се питала, дали успявам с нещата? Дали решенията които взимам са правилни? И аз не знам. Понякога напрежението е нетърпимо и само за части от секундата те трябва да се вземат! И да са верни, целесъобразни...И...нямам право на грешки – ех, това клише...но който и да го е измислил, се е оказал прав, защото за много неща се убедих, че е така! - прилича на състезание, на покоряване на някой връх и то ежедневно. Справям ли се? Просто правя онова което трябва и когато всичко се нарежда, разбирам че май не съм сбъркала. Опитвам се да гледам, да слушам и да вярвам.

http://www.youtube.com/watch?v=cMhkr-cgnHU&feature=PlayList&p=7CEC078881FEBD21&playnext=1&playnext_from=PL&index=37

Тук се сетих за едно решение, което взех преди 20 години. Знам че не сгреших, и за това и за миг дори не съжалявам! Впрочем – дали има грешки или така наричаме уроците, които всеки ден усвояваме?

http://www.youtube.com/watch?v=JDO_O1CS6d0

Ако Животът е училище, във всеки един миг имаме възможността да се учим в него! Е, не винаги уроците ни харесват, но какво пък...така израства човек. В процеса на експериментирането, пробваш, грешиш, пак пробваш докато успееш. Да, така се случва понякога – урока се повтаря докато се научи. Знам от личен опит :-)))И когато във времето се наложи да повтарям, пак на помощ ми дойде Fugazi….

http://www.youtube.com/watch?v=gF-qs_jxrH0&feature=related

За обратната страна ли ставаше дума?
Дано сме по – малко тия, които сме имали чувството, че сме повлечени от огромна вълна, която ни носи към висока тухлена стена и, че не можем да сторим нищо. Че тази вълна ни притиска до стената и няма изход, не можем да минем през нея или да я прескочим...Съдбата понякога ни запокитва в подобни състояния – на паника, отчаяние и не виждаме пътя към спасителния бряг...Човек си казва, че нищо не зависи от него, че „аз съм гроги”, че не иска всички да очакват от него да разбира и прощава, да решава вместо тях, да оправдава нечие поведение, да събира отломъци... Дали всичко това е обратната страна? Кой знае?!
„Обратната страна” не е по – добра от тази тук. Когато тя се превърне в тази тук, тогава ще открием другата обратна, която пак ще ни изглежда по – готината от тази тук! Хмм, малко тавтология, но....
Всъщност тези ми разсъждения нямат нищо общо с музиката на Pink Floyd или с поезията на Roger Waters (или имат?). Слушайки техните песни, човек може да изпадне в състояние на блажен транс. Зависи от момента в който се отдаде на това – може да му подейства като пречистване или да го накара да изпадне в дълбока депресия, даже в пагубни състояния (познавах хора, които подобни състояния погубиха, мир на праха им!)Зависи от всеки един от нас, и до подобни съждения и състояния може да ни докара и друга музика, не само тяхната – без значение колко космическа, земна, близка, гениална е. И без значение дали ще обърнем внимание на мъдростта съдържаща се в поезията, била тя злободневна, гениална с простотата на изказа или...Ако човек си внуши, че нищо не излиза от това или онова, че всички и всичко е против него, ако си навие на пръста каквото и да било (негативно)....дебела става работата! Внушението е голямо нещо! От внушение човек може и да си умре.....и тогава нито една музика, и нищо не може да му помогне...
Ако обаче....в един момент се окаже сам в заобикалящата го действителност, започва да я променя в мига, в който престане да реагира на нея! Ама нека не забравя, че тогава когато му се струва, че е съвсем сам, всъщност има себе си :-)) (в подобно състояние е изпадал самия Mick Box по едно време ;-)).

http://www.youtube.com/watch?v=PPGh_w4_rXs

Анонимния приятел тук :-), каза че зависи как си го направиш. Това е безспорно! Ама съдба било...съдба, съдба но...Всеки има някакви ресурси, които са му необходими в този живот, разполага с тях и като ги използва както трябва и най – вече, когато съдбата му поднесе онова, което не очаква...Изборът е на всеки и съвсем съзнателно го прави! Дали ще се откаже да се научи да плува и то сам, попадайки във водовъртежа или като Скарлет O’Хара ще си каже, че и утре е ден, и че за това ще мисли утре, сам решава! Ами да, заключва всички тия щуротии в едно чекмедже, хвърля ключа в реката и тръгва срещу течението! Ако е налице безспорния факт на битието – страстта да съществува – няма начин да не успее! Рядко има лишени от подобна страст хора, да не искат да знаят, да не искат да дават, да не искат да получават, да не искат да бъдат....Та дори и да грешат, да падат (ама нали казват: падни 7 пъти, стани 8!)...ако след всеки провал продължават без да са изгубили ентусиазъм...значи са открили по – добрата обратна страна ;-)
Била съм и от двете страни, без да стигам до крайности. Изобщо не съм толкова силна, колкото ми се е искало и ми се ще и днес, но....Не знам дали с възрастта осъзнаването, че ако сама не си вярвам, няма как да съм Аз, е поумняване или помъдряване, израстване...Знам, че открих отговори, които не съм търсила, за които не съм задавала въпроси. Дадох си сметка, че вярата (и в себе си), е нещо много ценно и силно, което знам ли защо озверява околните? Вече знам, че макар и трудно мога да направя така, че обратната страна да стане тази тук и да е по – добра! Просто трябва да опитвам, както шепти Мечтата :-)) Опитвайки се да си доставя всеки ден по едно ей толкова мъничко удоволствие – търся нещо което да ме усмихне! Защото усмивката е по – красива от грима, тя е най – силното оръжие...Може да е дъжда който плющи...вятъра който вдига шум до Бога, като разбърква листата на дървото под балкона ми...хъскито тичащо в парка...ей онзи облак, който прилича на лебед...Дори сълзата стекла се по бузата, при спомена за едно присъствие, карало ме дълго време на безсъние...Една любима песен, една чаша вино, поредната глава от книгата...снимка,....Абе клише или не, ама Скарлет си е Скарлет...и аз като нея си казвам, че утре ще мисля за това! И си мисля, че трябва да съм (да сме!) като онова жабче от ПРИКАЗКА ЗА МАЛКИТЕ ЖАБЧЕТА, дето било глухо....

http://www.youtube.com/watch?v=g5TxGk7hZTI&feature=PlayList&p=C3EBCC92884A9D96&playnext=1&playnext_from=PL&index=19