За снега, за оловото, за срещите...

Обожавам зимата като сезон, снега...пухкав, толкова блестящ, че и без да грее слънце, човек трябва да си сложи слънчеви очила...иначе ;-)

Вторник сутрин...

....погледнато отвътре е разкошно – сняг се сипе на парцали, в спомените ми изплува песничката за малкия Шаро, който е глупав (защото е още кутре...), нищо не разбира и страхливо гледа снега. Усмихвам се (този спомен не ме стопля особено, защото пръстите на краката ми са вкочанени...автобуса не е отоплен – съвсем нормално!) и се връщам към ‘A Face in the Crowd’ (любимите ми Magnum), като част от недоволната тълпа в автобуса, опитвам да не чувам роптанията на определени субекти, които нарушават мълчанието, за това че сме в ледения такъв почти час и половина (абе хората ли си говорят на толкоз’ високо ниво :-))))) или GSM - a и слушалките издават багажа...и те леко май замръзват...).

Вече съм на ‘Bus Stop’ (Hollies) – и слухово, и буквално....тръгвам по задачи с мисълта, че бюрокрацията след малко ще ми разкаже играта...като ги знам по принцип колко са любезни, а следновогодишно...кисели, сърдити, че някой ги смущава....вече и пръстите на ръцете не си усещам, нищо че съм с ръкавици...карай....

След около половинчасов въртел (реплика на Асен към Дара – „Лавина”, по Блага Димитрова...ииих, откога не съм гледала този филм!!) се запътвам към едно от любимите ми места в „прекрасната” ни столица – площад Славейков!!! Даже бързам и аха,...да се озова на земята, пързалката е...няма друга такава! Ама по радиото на обяд една наперена, компетентна, работеща в чистотата, се сърди, че хората са недоволни от непочистените улици, подлези и тротоари (ама как не ни е срам да роптаем, вместо да се хванем като една ‘Rock Brigade’ /Def Leppard/, да разрешим проблема на столицата, ние сме седнали да мърморим..).Успявам да не падна, че не дай си боже да ме скива някой познат и ще каже, че съм паднала жена... ;-))))))))))

Само за 15 минути, казвам си, ще обиколя сергиите, през Ориндж няма да минавам, че там не ми мърда половината ден...ще се отплесна и на музикалния щанд, и ще взема да осъмна в новата година с някой служебен фал, почти за жълт картон. Хммммм...к’ви 15 минути, к’во пиано, к’ви пет лева!!!! Обаче!!!!!! В ръце държа The Doors – От другата страна!!!!!!!!!!!!!!!!! Ето това е!!!! Направих си сама подарък, дори не си бях мечтала за подобен, а и нямах време да пиша на червенодрешкото...

Вторник, около 21 ч.
Прибирам се, снега скърца под обувките ни. Докато ме изпраща, му говоря толкова разпалено за книгата, а той като че ли ревнува...как може една книга така да ме завладее, а още не съм я разтворила!!!! Ееееее.....”кажи нещо друго де, стига с този Jim Morrison...”

На автобусната спирка една дама държи летен букет...ама направо!!!! Разкошен – в една сламена шапка са вплетени един слънчоглед, няколко зелени клонки и една мандарина...аранжиран е толкова красиво, не мога да го опиша....И странно....чак ти става топло от подобна гледка...

Сряда...обедно време, след около час това долното няма да го има...защото слънцето ще изгрее.
Снимам тези малки, големи и още по – големи вечнозелени дръвчета, облечени в бяло, в слушалките - ‘Bach Onto This’ и се замислям за бялото...като символ, символ на какво???

Бяло

Бялото символизира чистота, съвършенство, мир, невинност, чест, осъзнаване и ново начало. Може да преживявате пробуждане или да имате ново и свежо виждане към живота. Въпреки това, в Източните култури, бялото е било асоциирано със смъртта и скръбта. Чистота, най – вече морална.
Осъзнаване – май ми подейства бялото, именно в това отношение...осъзнах някои неща, които ми се случиха...
Ново начало – може би, вярвам в това и се сещам за един прекрасен SMS, който получих за новата година от един приятел, в който SMS се споменаваше новото начало...
А може би се пробудих, може би погледнах на себе си, на живота си по нов, свеж начин........и това само от един сняг, дошъл бързо и също толкова бързо отишъл си!
Обичам снега!!!!

Четвъртък, Ивановден...
днес има олово....
'Sorrow is a Woman' – е, ‘айде сега.....пак ние виновни....пращам пощенския гълъб...и тези бледо оловни облаци

'Answer to the Master' – ха ха ха ....
'Switch' - и слънцето се отрази в тях...
Прибирайки се към офиса...високата сграда в тъмното е Central Park Hotel Sofia (Kansas, май бяха отседнали тук...)

Звучи 'Slow Yourself Down' /Camel/ - мхм, ще ги послушам...ще намаля малко...

Сега се сещам, че преди няколко години опитах да чета книга, докато ги слушам (Camel де). Отказах се много бързо и едно по едно,...и сега ще е така – ще прочета книгата (лелеее, колко още подобни чакат, коя да захвана?????), после ще чуя новия албум на Ringo Starr ‘Y Not’ или обратното, а? На коя среща да отида първо, макар и непоканена...Когато си събера мислите, ще опитам да споделя кои неща си дадоха среща, кое беше първото, как...Музика, Поезия (книги по – общо казано), Философия...ъъъ, това май не е точно така, още не съм дорасла, ама ми се изплъзна просто, Словото, Изобразяването (как ли изобразявам..., не мога да рисувам), Компютъра (ха, добре че се срещнахме, че не знаех какво мога да правя!), Мисълта...тя май е най – първото, но....Времето ще покаже, то като един разкривател (сега я измислих тая дума, няма такава...) на Истината!!!!
Важното е да има Heartbreak /Bringin’ On The Heartbreak ;-)/