Пясъчни истории

Публикувано от Лора в 02:21














4 коментара:

Анонимен каза...
20 април 2010 г. в 10:47

Едно ми е мързеливо днес, ще отнеса някоя кавга с началството, защото нищичко не съм свършил, и ти вместо да ме ободриш, да ме събудиш...Много приятни за гледане са тези пясъчни рисунки, но ме унасят и ;))))

Целувки, слънце

Бо Бо

margery каза...
20 април 2010 г. в 16:52

Ей,че хубави истории! Много изящни линии, много нежни и съчетано с музиката, е наистина унасящо! Но мен ме унася в мечти..:)
Приятна вечер Лори!

Лора каза...
23 април 2010 г. в 12:08

"Как така живота ни увлече..." - ето този надслов от едно отминало събитие, концерт...ще оправдае моето отсъствие, което се надявам да оправдаете, мили приятели!!! Някак живота ме увлече и... ;-)))

Бо, обади ми се по телефона, моля, служебния...:-D

Marg, сподели мечтите си, ако желаеш! Пък и нека се сбъднат, целувки :-)

Анджито...цунки и гушки :-* Благодаря ти за текста, от известно време насам, усещам Вярата истинска!!!

Сега за пясъците...с радост установих, че няколко приятели споделят тази красота! Не е ли хубаво?!

Лора каза...
2 май 2010 г. в 15:37

О, мила, благодаря ти! С удоволствие ще се включа! Затрупана бях от работа тази седмица, като единствено отделях време за едно предизвикателство/покана, пак от теб - разказ с една буква :-))) "Л"...засега спирам там и ще обърна внимание на щафетата!

Публикуване на коментар

Абонамент за: Коментари за публикацията (Atom)